10.02.2010 г., 12:55 ч.

Бягай 

  Есета » Лични
1513 0 1
1 мин за четене

Не виждаш нищо в очите ми. И колкото повече се вглеждаш в тях, толкова по-малко ти харесват.

Искаш да погледнеш отвъд тях, искаш да чуеш нещо повече от туптенето на сърцето ми. Ти не знаеш нищо за моя вид и не можеш да оцениш мълчанието, което ме обгръща. Мислиш си, че се нуждая от някой да  ме изправи на краката ми? Опитах всичко, но нищо не действа! Сега ще те поканя с мен, за да надникнеш в мислите ми. Тази вечер започвам да паля страници от книгата на живота си, докато всичко започне да гори в неугасими пламъци. Ела с мен, за да се махнем от всички и всичко. Нека всичко бъде обгърнато в пламъци и всичко изгори до основи. Ако не харесваш това място, напусни и потърси по-добро. Останеш ли, ще те заведа по-дълбоко, там, където е студено и всичко умира, но аз мога да летя и се чувствам по-жив, отколкото в реалността, в която не можеш да избягаш от проблемите си. А е трудно да летиш, когато не можеш дори да бягаш.

Там в тъмнината и студа границата между отчаянието и  щастието е тънка. Не ме интересува защо това е така, защото ми харесва. Да, харесва ми! Мрачна пустош, чакаща лъч светлина да се появи и да бъде погълнат от студенината. Сега си върви, защото това е мястото, в което аз се чувствам в синхрон, мястото, което ме кара да бъда спокоен. Сам съм в него. Само аз мога да оцелея в него и всичко друго загива. Затова върви си и забрави за този свят, защото тук няма къде да се скриеш от мен. Бягай!

© Тодор Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??