Грозното коте



  Имало едно време една млада майка котка, която живеела във ферма с много животни. Тя имала три малки котенца. Само едно от тях се различавало, то било по-голямо от останалите и всички животни във фермата го нарекли грозното коте. Всички се плашели от него, само майка му била спокойна край него. Един ден тя тръгнала да учи малките котенца да ловят мишки. До тогава никой във фермата не вярвал, че грозното коте ще прояви интерес към мишки. Но за изненада на всички то се справяло много добре с лова. Дошло време майка им да ги запознае с най-старата котка във фермата. Сутринта всички животни се събрали и котката дала напътствия на децата си да отидат до старата котка и да ù се поклонят. Докато младите котенца вървели, се чували реплики като: „Само те ни липсваха, все едно сме малко тук!”, „Ах, това коте е толкова голямо и грозно”. Старата котка обаче каза:
-  Ах, какви милички деца имате! Само това е голямо и грозновато!
- Да, но е много ловко и се справя най-добре в лова! - каза майка му, за да го защити.
  Старата котка каза на котенцата да се чувстват като у дома си и наистина те се чувстваха така, освен грозното коте. Всички в двора му се присмиваха, хапеха го и го биеха. Малкото котенце не знаеше какво да прави и къде да ходи. Беше му страшно мъчно, че всички в двора така му се подиграваха и че е така голямо и грозно. 
  И така дните му минавали. Вече дори и майка му не го защитавала. Молела се да се запилее някъде. Всички в двора го обиждали и го хапели. От ден на ден ставало по-лошо. Котенцето не можало да издържи и избягало. Вървяло цял ден и стигнало до една гора, в която имало диви котки. То било страшно изморено и много тъжно. Прекарало два дни край блатото. 
  Чули се гърмежи! Сега бил ловният сезон. Из цялата гора били плъзнали ловни кучета. Горкото котенце било много уплашено. Чудело се къде да се скрие. Тръгнало към един храсталак, но пред него изскочило едно куче. То го подушило и избягало. Патенцето си казало: „Толкова съм грозно, че дори кучето се изплаши от мен.” То се сгушило в храсталака и останало така, докато гърмежите утихнат. Това станало едва привечер, но дори тогава котето го било страх да излезе, затова изчакало още няколко часа и тогава излезнало и побягнало с всичка сила. Бушувала страшна буря и то потърсило подслон. В този момент пред него изскочила стара колиба и то влезнало вътре. В колибата живеели стара жена със кучето и кокошката си. Те го приютили. Котето прекарало известно време при тях, но много му се искало да ловува и затова решило да си тръгне. То ловувало, но всички животни го сочели и му се присмивали, че е толкова грозно и голямо. 
  И така ден след ден минавали и дошла есента. Станало студено и бедното котенце се чувствало много зле. Една сутрин от храсталака, в който спеше, то видя страшно красиви и величествени животни. Седя и ги наблюдава, докато не си тръгнаха. 
  Скоро зимата настъпи и котето беше принудено да обикаля полята, за да не замръзне. Но скоро дойде пролетта и то се радваше на слънцето. Една сутрин видя онези животни, които беше зърнало преди да дойде зимата. Те пиеха вода от една блато. Котето реши да отиде при тях. Събра смелост и тръгна с решителна крачка. Стигна до блатото и се наведе да пие вода до тях и когато видя лика си в огледалната вода, разбра, че то е като тях. Грозното и голямо коте се беше превърнало в красив лъв!