Обичам те.
И така дойде денят, в който го признах. Пред себе си, пред него, пред света. Исках да изляза на улицата и да крещя „Обичам, Обичам, Обичам”. Бях щастлива, обичах, отново, по начин непознат за мен. Беше като бриз през топлия летен ден, беше леко, красиво и нужно. Аз го обичах, точно това си бях обещала да не изричам! Но как да не го правя? Аз го искам. Но дойде и нощта - тъмна, студена и самотна, като мен. И се почувствах така, сякаш някой ме е ударил с тухла четворка по главата. Стоях в тъмнината и плачех, за него, за всичко... И какво? Аз съм поредната хлапачка, влюбена в големия батко... Не, не исках да повярвам, това не е истина! Нали си бях обещала, нали, нали, нали?!
Какво направи с мен? Запали в мен пожара, който не може да угасне. Магьосник?! Как успя да го направиш? Защо аз? Аз съм просто жертва на чара ти. Пленяващата усмивка, гласа ти и нежното ти докосване. Но защо, защо, по дяволите? Какво ти бях направила, аз съм болна, болна по теб! И единственото ми лекарство ...