Неделя сутрин е. Събудих се преди около час. Още съм рошава, по пижама и трудно осмислям всичко, което мама току-що е изстреляла като картечница относно задълженията ми у дома.
Направих си "конската доза" сутрешно, силно кафе и се взрях в телевизора. Не, не гледах скучните предавания, но звукът ме държеше будна. Отпих от наркотика си, но някак доста ми загорча. Горещата напитка като че ли ми помогна да се съвзема и да изпадна в обичайните си сутрешни разсъждения. Мислено се пренесох година назад и си спомних, как очаквах всяка неделя с нетърпение за да бъда няколко часа с най-близките си приятелки. Гери носеше портокалов сок, а Веси шоколадови бисквитки. Аз правя най-хубавото кафе, та затова винаги се събирахме в нас. През седмицата рядко намирахме време една за друга, но "светата" неделя си беше наша. Понякога се случваше първото ни кафе да е следобедното, ако сме се забавлявали до сутринта в събота вечер, но важното е, че не го пропускахме. А сега си скучая пред телевизора, с чаша ка ...