Изминалата нощ... Тя протече различно за всеки един от нас в града на липите... 
Работещи положиха морни глави на възглавниците си и затвориха очи щом се стъмни... Малки дечица заспаха сладко още преди да се скрие слънцето... Двама творци, вглъбени в нещото, в което са най-добри, работиха цяла нощ в студиото... На хълма „Орлово гнездо“ добри приятели в шумна компания продължиха да будуват, забавлявайки се цяла нощ... Млади майки будуваха също, не за забавление обаче, те бдяха над новородените си деца... За всеки един от тях настъпването на нощта донесе различен дъх, щом се спусна над града и го обгърна с черна като на лоша вещица пелерина... Да, през изминалата нощ мракът и нощта сякаш имаха съвместен пъклен план... Спотаиха се и зачакаха да изминат 3 часа след полунощ... Да, правилно ме чуха всички, говоря за онзи час, най-страшния в цялото денонощие... В този час е толкова тъмно и зловещо... В този час дори с най-прецизния нощен режим на фотоапарата не успявам да направя снимка и да осветя мрака... Когато кукувицата на часовника изкука в 3:00 през нощта черният мрак взе надмощие, зверски обгърна нощта, сграбчи я за гърлото, сякаш искаше да я удуши и никога да не я пусне... А тя дори и не се противопостави, някак и хареса да бъде участник в този зловещ план... Опитаха... Да, те опитаха да останат и завладеят града...
Развинтено въображение, преувеличено описание на една луда го наречете, ако щете... Но това е нещото, което се случва всяка нощ, по всяко едно кътче на света и във всеки един от нас... Мракът дебне всеки удобен за него момент, от който да се възползва и опита да покори съзнанието... 
Няколко часа по-късно обаче, точно в 6:26 сутринта се случи нещо... Случи се от изток... Изгревът отново обрече на провал пъкления план на мрака обгърнал нощта...