Когато децата се появят на бял свят, те са невинни и недокоснати от тъмнината, живееща в душите на големите. В повечето случаи преценката им относно околните е по-добра от тази на възрастните, тъй като са безпристрастни, с липса на предразсъдъци и завист. Те виждат кое е истински красиво и кое не.
Докато не пораснат, те са най-чистите и безкористни същества на този свят, което доказва, че хората по природа носят добро в душата си. Но както споменах – докато не пораснат. Впоследствие нещата се променят, в зависимост от семейната среда, в която са попаднали, а и социалната среда в училище. След като навлязат в образователната система, заобиколени от други подрастващи, които налагат влияние над тях, някогашните добри деца се променят. Най-често промяната е към лошо. Те започват да губят чувството си за толерантност и предразсъдъците ги преследват в общуването с връстниците. Оформя се един вид йерархия, в която на горните стъпала стоят тези, които се държат зле с околните и им се налагат, ...