ЧОВЕКЪТ Е БЕЗПОКОЙСТВО
Животът на всеки от нас, без значение пол, социална прослойка или раса, е изтъкан от безпокойство. Всъщност самото безпокойство, често приемащо формата на страх, е част от съществото на всеки един от нас.
Но защо толкова много се страхуваме, защо не вярваме на свещените книги, които ни казват, че ще намерим покой и след смъртта, защо подлагаме на съмнение учения, основани преди хилядолетия? Не е ли по-лесно да повярваме, че там някъде, в небитието, има един по-добър, по-спокоен живот за душата ни?
Още от детството ние сме свикнали да се тревожим - от момента, в който започнем да осъзнаваме нещата около себе си... и цял живот, се опитваме да достигнем до душевната си нирвана, но успяваме да го направим само за миг и после отново и отново, в безкраен кръговрат. Опитваме се да се отърсим, но не можем. Едва ли има човек, който да забрави за своите безпокойства и да постигне вътрешния си мир. И ако има, доколко той е човек? Доколко съзнанието му е човешко и не се ли д ...