Човек е ковач на съдбата си

Човек е ковач на съдбата си


Наистина ли всеки е ковач на съдбата си? Дали животът ни зависи от нас самите? Можем ли да променим съдбата си?
Човек сам решава как ще изживее живота си. Когато вземем решение, дори за най-малкото нещо, то оказва влияние върху целия ни живот. Всеки човек прави всекидневни избори и те бележат живота ни.
Когато започнат последствията от тези избори и решения, твърде често не ни устройват. Тогава започваме да упрекваме нашата съдба, други хора. Търсим причината другаде, но не и в себе си.  Много по-лесно е да прехвърлим вината другаде. Мнозинството от хората не могат да приемат вината си за своя избор. Поглеждат другите хора, които чрез своите решения сами са помогнали на съдбата си, и им завиждат. Само негативни мисли и чувства започват да таят в душите си. От злобата и завистта мозъкът им се замъглява и започват да правят още повече погрешни избори. И защо? Защото нямат смелостта да поемат отговорността за последствията от своите действия?!
Повечето от хората само се оплакваме, хленчим и мрънкаме. Нищо не правим, за да променим това, което не ни харесва. В момента положението в България е много лошо - безработицата е голяма, заплатите са ниски, цените са високи. След дълго търсене си намираме работа, заплащането не ни устройва, но работим и не правим и минимално усилие да свършим нещо повече от това, което се изисква от нас. Не виждаме смисъл, защото ни дават жълти стотинки. А никой не осъзнава, че ако поработим малко повече от другите,  може и да ни увеличат заплатата. Но много по-лесно е само да "мръкаме" , без да полагаме никакво усилие.
Когато излезнем в компания, твърде често започваме да се оплакваме. Жените се оплакват от мъжете, а мъжете от жените. Развързваме си езиците и започва една дълга пледоария. Но, когато се върнем при половинките си, нищо не им казваме. А не трябва ли точно с тях да поговорим, да сме честни и открити?! Трябва, разбира се, но най-вече сами се налага да решим какво искаме, какво чувстваме и на какво сме способни. И едва след това да вземем адекватни решения. Определено това е най-трудният  вариант и най-малко предпочитаният.
Нещо подобно се получава, когато не сме доволни от външния си вид. Започваме диети и спорт "от утре", но това утре не идва. И не се помръдваме да направим нещо, за да коригираме нещата, които не харесваме.
Има една група хора, за които е още по-трудно да се променят. Това са: алкохолиците, наркоманите, комарджиите, дилърите. Първото, което трябва да направят е, да се осъзнаят, да потърсят помощ. Но те не го правят и едва когато стигнат дъното, тогава започват да съжаляват и да разбират грешките си. Но е твърде късно, вече са изпродали всичко, което са имали, близките им нямат доверие. Дилърите са или в затвора, или в гроба. Имах такъв познат, който се занимаваше "временно"  с разпространение на наркотици. Беше много добър човек, но направи грешен избор с наркотиците и заплати с живота си. И лошото е, че не е единствен. Така че не трябва да отлагаме с решаването на проблема с по-добрия избор, защото утре вече може и да е късно.
С времето се научаваме, че е по-лесно да недоволстваме, отколкото да се стегнем и да направим необходимото, за да променим това, което не ни харесва. Винаги имаме избор!
Човек сам кове съдбата си.
"Човек сам си е мъдрец,
сам си е подлец,
сам на щастието си творец."