Човекът с раните

човекът с раните се почеса по брадата оставил я бе от около месец и въпреки че за момента по-скоро му пречеше той я ползваше за погалване и приглаждане сякаш в нея се криеха неизвестни сили които му даваха известно спокойствие

замисли се за малко дали все пак да напише това което бе решил дали е длъжен дали си заслужава кому ще е полезно това

реши че дължи обяснение

седна и почна да пише

той знаеше че не е единствения че има много като него хора с рани с белези че това е част от играта но въпреки това неговата болка си беше негова никой не можеше да я понесе затова и слабо го интересуваха другите

не беше новак в това знаеше правилата имаше известен брой белези от бивши рани напълно нормално нещо дори но тази последната рана беше по-особена трудно зарастваше той постоянно я чоплеше тъкмо аха да се хване коричката и той я откинаше и почваше пак и пак и пак

не не беше мазохист или поне е чак такъв друга беше причината той харесваше тази рана тя беше сладостна болка беше тръпка беше очарование

човекът с раните знаеше че е правилно да направи така че да зарастне раната и знаеше че има начини най-надеждният беше да убие

най-надежден но и най-труден

не се убива толкова лесно

не и ако си обичал

не и ако обичаш

не и ако жадуваш

човекът с раните се зарея из миналото присети се за кожата й дъхава стегната пълна с младост с грях с тръпка с миризма ах каква миризма как го подлудяваше как му действаше само

бяла

викаща

сочна

далечна

прах от миналото призрак това трябваше да е тя за него човека с раните но как се извършва убийство

реши да започне постепенно

разбиндисване

биндисвам хубав глагол каза си човека с раните означава нещо да ми се нрави да ми допада да ми харесва глагол от западни Родопи разкошно място

в Ковачевича още използват този глагол наследство от тамошните дюлгери прелетял и из околните поселища

а защо раз-

по-правилно би било отбиндисване

не човекът с раните реши че има очарование в представката раз-

един вид категоричност отрязване

рез и край

това проработи

за малко фавруари

болезнено

и

чезнещо

много цигари бидоха принесени в жертва тогава

нулев резултат

тогава човекът с раните взе решение

размиловане

грубо

гадно

отвратително

това е да убиеш

не човек

не обекта

не Нея

а любовта си

към нея

да убиеш любовта в сърцето си

любовта която те озарява

която те окрилява

която те очовечава

това е акт против природата на човек

против принципите

против същността му

защото човекът с раните знае каква е човешката същност

когато пада и пада и пада

да стане

да намери смисъл да се изправи и да стане

да намери смисъл в нещо

на което да се уповава

нарича се вяра

сетне да намери онази мъничка частичка

онова мъниче

благодарение на което сутрин се събужда с настроение

нарича се надежда

това е човешката същност

и човекът с раните го знае много добре

но всичко това бледнее чезне вехне изтлява става на прах

ако я няма основата

защото същността на човек е да обича

да обича и да бъде обичан

cogito ergo sum

глупости

не мисленето те прави човек

а способността да любиш

да страдаш да жадуваш да желаеш да обичаш да обикваш

ето защо това убийство е най-ужасно за човека който го прави

човекът с раните

не за жертвата

не толкова за жертвата

а само за него

за човекът с раните

защото

Amo ergo sum!!!

Обичам следователно съм!!!