човекът с раните се почеса по брадата оставил я бе от около месец и въпреки че за момента по-скоро му пречеше той я ползваше за погалване и приглаждане сякаш в нея се криеха неизвестни сили които му даваха известно спокойствие
замисли се за малко дали все пак да напише това което бе решил дали е длъжен дали си заслужава кому ще е полезно това
реши че дължи обяснение
седна и почна да пише
той знаеше че не е единствения че има много като него хора с рани с белези че това е част от играта но въпреки това неговата болка си беше негова никой не можеше да я понесе затова и слабо го интересуваха другите
не беше новак в това знаеше правилата имаше известен брой белези от бивши рани напълно нормално нещо дори но тази последната рана беше по-особена трудно зарастваше той постоянно я чоплеше тъкмо аха да се хване коричката и той я откинаше и почваше пак и пак и пак
не не беше мазохист или поне е чак такъв друга беше причината той харесваше тази рана тя беше сладостна болка беше тръпка беше очарование
човекът с раните знаеше че е правилно да направи така че да зарастне раната и знаеше че има начини най-надеждният беше да убие
най-надежден но и най-труден
не се убива толкова лесно
не и ако си обичал
не и ако обичаш
не и ако жадуваш
човекът с раните се зарея из миналото присети се за кожата й дъхава стегната пълна с младост с грях с тръпка с миризма ах каква миризма как го подлудяваше как му действаше само
бяла
викаща
сочна
далечна
прах от миналото призрак това трябваше да е тя за него човека с раните но как се извършва убийство
реши да започне постепенно
разбиндисване
биндисвам хубав глагол каза си човека с раните означава нещо да ми се нрави да ми допада да ми харесва глагол от западни Родопи разкошно място
в Ковачевича още използват този глагол наследство от тамошните дюлгери прелетял и из околните поселища
а защо раз-
по-правилно би било отбиндисване
не човекът с раните реши че има очарование в представката раз-
един вид категоричност отрязване
рез и край
това проработи
за малко фавруари
болезнено
и
чезнещо
много цигари бидоха принесени в жертва тогава
нулев резултат
тогава човекът с раните взе решение
размиловане
грубо
гадно
отвратително
това е да убиеш
не човек
не обекта
не Нея
а любовта си
към нея
да убиеш любовта в сърцето си
любовта която те озарява
която те окрилява
която те очовечава
това е акт против природата на човек
против принципите
против същността му
защото човекът с раните знае каква е човешката същност
когато пада и пада и пада
да стане
да намери смисъл да се изправи и да стане
да намери смисъл в нещо
на което да се уповава
нарича се вяра
сетне да намери онази мъничка частичка
онова мъниче
благодарение на което сутрин се събужда с настроение
нарича се надежда
това е човешката същност
и човекът с раните го знае много добре
но всичко това бледнее чезне вехне изтлява става на прах
ако я няма основата
защото същността на човек е да обича
да обича и да бъде обичан
cogito ergo sum
глупости
не мисленето те прави човек
а способността да любиш
да страдаш да жадуваш да желаеш да обичаш да обикваш
ето защо това убийство е най-ужасно за човека който го прави
човекът с раните
не за жертвата
не толкова за жертвата
а само за него
за човекът с раните
защото
Amo ergo sum!!!
Обичам следователно съм!!!
© Славов All rights reserved.