И отново повя едно задължение да си сменим гумите. Та – отивам до сервиза, а там един небръснат младок ме погледна, повъртя и изхъмка

    - Много си спаднал бе човече, трябва да ти сменим галошите, ама и трябва да надуем – и тях и тебе. Моят съвет е – застани пред телевизора и поне два часа поемай новините – ще те надуят перфектно!

      Карам си после таратайката, ма се помпам непрестанно – уж движението в града било колективен спорт, но имаше толкова много индивидуалисти, че стигайки до точка Б вече бях в кондиция – бях показал три пъти среден пръст, няколко пъти споменах нечия майка, начарджих (1) се до няколко стотин волта

      После – влизам в работата, шефът ме заварва на вратата и както винаги … Мрън, мрън, спешно … утре … Докато се тътря към мястото си около мен бягат наелектризирани колеги. Всеки се е заредил достатъчно и слабо, слабо искри (3). Старателно ги заобикалям, като се старая да се движа на изолационно растояние, щото дисчарджът (2) може да изпепели както работното ми място и така мене самия.

    После влизам в къщи добре наелектризиран. Горгоната ми ме гледа подозрително и ми рекна, че много рано рано съм се подзаредил и … дойде ми до ума, че не посмя да рече нещо повече, защото (как ли го разбират жените ?) след следващата й реплика щеше да има дисчардж с непредвидени последствия. Змиите са й щръкнали над главата и ме гледа с блестящ поглед. А аз си ходя на пръсти. Сипа ми кафе и ме инсталира пред телевизора с думите – Само погледай малко какво са натворили твоите! – Гледам – от телевизионната тръба се изливат последните новини. Знам ги предварително – започват с кадифените приказки на богоизбраните – ей такива, приличащи на една красива феерия – актуалните знамена се веят красиво върху официалните подпорки, зад тях – зелено поле и светло бъдеще, след тях – дитирамби за … няколко замаха с меч по лошите ... награждаване на непричастните … стандартно след това нивото слиза надолу до обикновения битовизъм, дето те кара да погледнеш на улицата или да долепиш ухо да стената от където се чува актуална информация от частния живот на съседите …

      Започвам да се чудя – кои ли са тези ‚моите‘, дето са начарджвали жената … - много труден въпрос. Аз съм свикнал да чета и слушам всичко от всички … и някакси не мога да вдена, даже и аз самия. Много пъти съм имал усещането, че като Хамлет си държа черепа е ръце и му произнасям думите

Бедни ми Йорик

      Аз съм пацифист, който иска – казва си каквото му е на душа – толкова им е акъла. Почти бях приключил с процедутата на напомпване, тоест новините, когато Горгона (жената де) я усетих да седи зад мене инстинктивно почувствах, че тя държеше в ръката си най - мощния инструмент за ограмотяване – тигана … тя пусна записа на новините отново и засрича в такт с официозните говорители приказките им за светлото бъдеще. Змиите на главата й се навъртяха и спокойно улегнаха в правилните кръгли форми на ролките за навиване, придоби нормалния си домашен вид. И … всичко беше идеално, до момента, когато прекъснаха записа и пуснаха живи новини – точно като във вица за джентълмена в бяло и цялата публика опръскана с л@йна – стана нещо неочаквано – тя притихна в душевно очарование и … накрая каза …

Само гледай какво са натворили твоите! А ТАКА !

Е - тук – малко по – сериозно.

      Ако се опитаме да систематизираме този феномен, вероятно ще получим една рошава права. В началото й стоят вечните пияници, непукистите, ограничените ментално … и всички, на които им е безразличен живота в колектив. Малко по – нагоре ще видите много клончета, заселени от стада индивиди, които сами са си сложили капаци на очите и са си изработили обща индулгенция за всичко в живота … характеризират се с репликата ‚Това не ща да го гледам и само ми качвате кръвното с алтернативна информация‘, както и другата особеност – те не подлежат на напомпване, застинали са си в тази позиция и каквото каже местния гуру – това е! …  По – нагоре стадният ефект изтънява, докато стигнем до .. единиците, които са философи скептици или неразсъдливи буйни глави. Първите наистина  си държат главите в ръце, споменават бедния Йорик, умовете им се блъскат във всички страни и не намират изход. Вторите хващат гората и – каквото сабя покаже.

      Ами – такъв е диапазона на разглеждания феномен. Бих искал да ви обърна внимание на средствата, които предполагат и позволяват движение нагоре или надолу – ако изключим уникалните случаи, остават само два ….

      Пиянството временно сваля напрежението, изпуска се излишния въздух и хората се приземяват в дъното на тази рошава права – пиянството временно изтрива стадния инстинкт, понятията за добро и лошо, принадлежността към някое определено стадо. То всъщност е най – достъпния КЛАПАН

      Вторият … колкото и странно да изглежда е номерът от цирка! (4) Хората, посипани с л@йна моментално забравят за проблемите в живота, съзнанието им се избистря от нюанси и ги завладява само едно единствено чувство … БРАВО … или … ГАДОСТ. Няма никакви въпроси дали .. защо … кой … как … никой нищо не ще да оборва или да доказва. В първия случай човек моментално придобива едно блаженно спокойствие, че не трябва да мисли – врагът е посочен и словесно наказан! Във втория случай изходът е много по непредсказуем и драстичен, историята помни такива събития, като ‚Пиянството на един народ‘ по Вазов.

ПП – Не ми обръщайте внимание,

Просто така се получава, че ние се зареждаме един друг, а после се разреждаме един върху друг (3)

Линкове

1 Charge – зареждам (си телефона)

2 Discharge (разреждам се полека, като църковна свещичка или като волтова дъга)

3 Искрим, ребята

https://www.jewish-library.ru/zhvanetskiy/sobranie_proizvedeniy_v_pyati_tomah._tom_1._shestidesyatyie/4/77.htm

4 ‚А аз целия в бяло‘ чудесен стар виц dnevnik.bg/analizi/2016/05/09/2755895_a_az_se_poiaviavam_celiiat_v_bialo