Coulda, Shoulda, Woulda...? *

                                                      Coulda, Shoulda, Woulda…? *

           „Трябваше...”, да, винаги се съмняваме в събитията, които ни се случват и всеки път правим равносметка, че е можело да е различно. Не е много здравословно, нали? Но едва ли можем да се отървем от този навик, или по-скоро вграден още от раждането ни, елемент в организма, който колкото и да се опитваме, рядко можем да пренебрегнем? А колко всъщност е ужасяващо чувството, че си можел да промениш нещо, че е трябвало да направиш друго, че си сбъркал. След всеки удар или провал, след всеки грешно проведен разговор, или, логично, след раздяла, се опитваме да премислим повечето детайли свързани с това събитие. Дори да трябва да обмисляме как е протекла цялата седмица или може би денят, но все пак го правим. И наистина е сърцераздирателно когато знаем, че е можело да бъде различно, когато е трябвало да бъде различно. Защо всеки път си причиняваме болката от този провал многократно... какъв е смисълът, и можем ли да спрем да го правим? Това са само част от въпросите, на които дори не съм сигурна, че някога ще разбера отговорите. Но няма как да не се замисля за това, няма как да не се запитам защо е нужно да се тормозим over and over again*, след нещо така или иначе вече минало. Не можем да променим нищо, нали? Но въпреки това е неизбежно най-вероятно до края на живота си да продължим с това непрекъснато анализиране на минали грешки... и изгубени възможности. Наистина трябваше да е друго, наистина можеше да е друго, но не беше. И няма как цял живот да се самобичуваме, защото сме допуснали грешка или може би не сме се постарали достатъчно, или просто сме нямали късмет, но все пак в края на деня аз съм същият този човек, който се е опитал, който се е борил. Дори само заради това заслужавам да не съжалявам, да не си представям ситуация с различен край, да не мисля за “coulda, shoulda, woulda”.

           Оставям зад себе си целия този безполезен копнеж по онова, което не се е случило, по онова, което нямам. И търся в бъдещето онези моменти, за които никога няма да съжалявам, които няма да анализирам, искайки да е било различно. Тези моменти на чистата истина и достигнат мираж, в които аз ще съм достатъчна, в които няма да сбъркам, в които ще съм съвършена.

*coulda, shoulda, woulda – можеше, трябваше, щеше (англ.език) /вдъхновено от "Сексът и градът"/

*over and over again – отново и отново (англ.език)