Седя и си мисля на тема, по която може да се каже толкова много. Заобиколена от предмети и хора. Хора с различно виждане на нещата от моето. Всеки разум различен и индивидуален. Замислил се за нещо и някъде. Далечни и топли места, тихи и спокойни, морета и поля. Или такива които не можеш и да си ги представиш. Гледаш през прозореца и виждаш сивотата, виждаш ежедневието, което ни заобикаля. Но в същото време друг гледа през този прозорец на живота но вижда отвъд хоризонта, необясними, мечтани въображаеми места. А трети настоящето с неговите цветове определящи се от настроението. Спрямо обществото и техните души. Души съсипани. Виж. Отвори си очите, погледни жената на улицата която загубила близък човек. Която иска да изпита физическа болка, за да потуши безпощадната буря, която минава и премахва всичко. Погледни през нейните очи, за да видиш ада. Да усетиш безмълвието и празнотата. Сивотата на живота, необятната пустиня. Жив труп с напусналата го душа но това ти няма да го разбереш. Защо ли? Защото си безгрижно, весело и неразбиращо какво става навън дете. Откъснато от света на егоистите, мъката и непукизмът. Далеч от сивотата и без душевните тела на хората. Ти си в свят пълен с топли цветове като дъгата. Това е светът на децата, това е розовият весел свят вечен с игри и забавления никога не е еднообразен. Всеки ден по–хубав и забавления от предния. Докато безгрижното весело момиче не го превърнат в жена. Жената на улицата. В това без душевно тяло. В този ураган които помита всичко дори и себе си. Избягай от този край докато можеш. Заобиколи този ад и се понеси към поредния си щастлив и пъстър ден. Не обръщай глава, не прави и крачка назад недей. Не ти ли харесва безгрижието и веселието не ти ли харесват игрите. Да на всеки му харесва да погледне през очите на детето. Да види отвъд хоризонта, да види свободата. Знаеш какво да направиш! Виж ги и ти.
© Ванеса Григорова Все права защищены