Пъстротата на света в и около нас е безкрайна и истината е, че всеки цвят може да ни приляга достатъчно добре и да се чувстваме щастливи в него. Често се опитваме да вкараме строга символика в цветовете вместо да се оставим сами да съставяме асоциации, с които да ги свързваме, пречупени през нашата лична призма. Нека не смятаме, че черното е винаги знак за мрачност, мъка, депресия, отчаяние и т.н. Черното например е класически цвят, особено ценен от дамите. Аз самата съм негова привърженичка и смятам, че ми придава допълнителна красота. И също така не можем пък на бялото да приписваме винаги връзка с чистотата и непорочността, защото на мен специално нерядко ми е пораждало асоциации за пасивност. Това е като да си застанал пред белия лист и да нямаш идея какво да напишеш или нарисуваш. Всичко е субективно. Не трябва да сме в плен на сухите определения, наложени незнайно от кого. Е, може би при топлите и студените цветове интерпретациите биха били много по-свободни, отколкото при бялото и черното, тъй като те са неутрални цветове. Но всеки цвят ни облича в своята сила и ставаме носители на неговото послание. Ала преди всичко трябва да знаем, че и вътрешната ни нагласа придава своя сила на цвета. Не само цветовете могат да ни преобразят, но и ние тях също. Често сме чували и виждали как хора, които по принцип не са привърженици на някой цвят, възкликват колко добре ни стои на нас еди-коя си дреха, която е именно в съответната краска. Нищо не е само бяло или черно, нали така?

Всеки човек притежава аура , която е с конкретен цвят. Не съм запозната моята аура с какъв цвят е , но имам предположения или поне аз настоявам това да е цветът на моята аура. Не съм запозната с тези материи, не зная източните учения какво казват по въпроса и с каква символика е натоварен лилавият цвят, но определено него поставям за цвят на своята аура , защото това е нюансът, който най-добре ми пасва и подхожда и придава женственост. Преди повече от 10 години дочух, че е цветът, представляващ жените с лоша репутация, но аз не робувам на подобни догми. Символиката, която му давам е една и казана с една дума звучи - Аз. Сигурно е нетрадиционен избор за любим цвят, но стига клишета! Но не отричам чара и на останалите цветове. Все пак светът е шарен и добре, че е така! За щастие дори и до болка познатите ни цветове имат милиони нюанси.

Светът е шарен. Светът мени своите цветове постоянно и независимо с кой цвят се е облякал, е красив и такъв ще остане завинаги. Светът в нас също е шарен. Какви цветове преобладават само ние си знаем. Има нюанси, които са дълбоко скрити в нас и ни описват до най-малкия детайл, но често изпитваме трудност открито да ги споделяме с околните. Така е, все нещо скрито пазим от другите. Таим тези цветове, защото може би не сме сигурни дали ще бъдем възприети за красиви или пък дали това са цветовете, в които искат да ни видят хората около нас. Често слагаме маски, за да не изглеждаме в нечии очи като прочетени книги, а защо просто не се оставим да бъдем искрени, да бъдем ние, да кажем това, което е в нас свободно? Не сме родени, за да сме перфектни, а за да сме истински. Ако нямаме смелостта да бъдем себе си с цветовете на нашата идентичност, не трябва да се учудваме, ако други ни украсят в цветове, в които не искаме, ала така стоят нещата, колкото и нелицеприятно да звучи. Трябва винаги преди всичко да служим на себе си, да се стараем да сме щастливи и такива, каквито Бог ни е създал.

Ако помислим съвсем малко по-задълбочено, ще открием, че може би на всеки един от нас съответства по един цвят. Да, ние сме милиарди, но и цветовата гама не е със скромни размери. Да, неизбежно е да се отбележи, че ние меним настроенията и периодите си, но както имаме по един ангел-пазител, така имаме и наш, уникален цвят, който ни идентифицира най-добре. Кой е той е въпрос от личен характер. Отговорът също е личен. Важното е да има повече цветове, за да бъде всичко около нас колоритно. Да не се оковаваме във възледите за моноцветност. Нека дори създаваме нови цветове, да смесваме стари, да творим със замах, да настройваме цветовете в нас в съзвучие със света в душата ни. Ние сме толкова сложно устроени, че ако можеше душата ни да бъде сложена под микроскоп, какво ли щеше да се види? Навярно любов, но какъв ли пък цвят има любовта? Или е многоцветна? Не знаем, но знаем, че ще е красива, защото любовта е най-висшето чувство. Когато имаме в себе си толкова много любов, че я пръскаме навред около нас, тогава сме богати, защото богат е само онзи, който дава, а за да дадеш, трябва да имаш. Със сигурност и любовта има някакъв цвят. Аз отивам да го търся и ако се окаже, че не е лилав, ще трябва да сменям цвета на аурата си, но какво пък? Важното е да сме в хармония с любовта.