Да живее прогресът!
Ние хората наистина сме странни птици! Забелязала съм, че обикновено извъртаме нещата така, както на нас ни е удобно. Независимо дали става за нещо изключително лично, или за по-глобални въпроси. Ето например компютрите: непрекъснато се говори, че заради тях децата нямат пълноценно детство, защото по цял ден киснели в интернет залите или пък вкъщи се вживяват с някоя електронна игра. Признавам си, че и аз съм на мнение, че днешните деца водят много заседнал начин на живот; игрите навън не са им много познати. Но животът си върви... Ако нещата бяха като преди не знам си колко години, още щяхме да се возим на каруци. Но от друга страна толкова много свикнах с компютър, че като ида някъде, където няма, и нещо не е както трябва. В този случай съм ЗА!
Ами какво да кажа за телевизора. Какво ли щях да правя, ако го нямаше? Как нашите баби и дядовци са живели без това „развлечение”? Ами... разговаряли са. И може би са си били по-близки. И като не се сетят за какво да си говорят и са... правили деца! Сигурно затова тогава са имали по 5-6, а сега от разни развлечения няма време и за едно. И хоп – отрицателен прираст! Хи-хи-хи ! Не че е много смешно!
Преди години спираха тока. 3 към 1, т.е. 3 часа няма, един час има ток. Някой трудно си го представя. Но... оцелява се! Тогава, така на свещ, написах и първото си стихотворение. Може би тишината ме вдъхнови!
А сега малко сме забравили тези моменти и само си мечтаем за разни удобства, последна дума на техниката. Телефон, кола или лаптоп...! Аз си мечтая за една съдомиялна! Какво ли щеше да е, ако ги нямаше? За какво ли щяхме да мечтаем? Е, щом благодарение на прогреса имаме мечти: ДА ЖИВЕЕ ПРОГРЕСЪТ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены
