Ние хората наистина сме странни птици! Забелязала съм, че обикновено извъртаме нещата така, както на нас ни е удобно. Независимо дали става за нещо изключително лично, или за по-глобални въпроси. Ето например компютрите: непрекъснато се говори, че заради тях децата нямат пълноценно детство, защото по цял ден киснели в интернет залите или пък вкъщи се вживяват с някоя електронна игра. Признавам си, че и аз съм на мнение, че днешните деца водят много заседнал начин на живот; игрите навън не са им много познати. Но животът си върви... Ако нещата бяха като преди не знам си колко години, още щяхме да се возим на каруци. Но от друга страна толкова много свикнах с компютър, че като ида някъде, където няма, и нещо не е както трябва. В този случай съм ЗА!
Ами какво да кажа за телевизора. Какво ли щях да правя, ако го нямаше? Как нашите баби и дядовци са живели без това „развлечение”? Ами... разговаряли са. И може би са си били по-близки. И като не се сетят за какво да си говорят и са... правили ...