Да простиш или не?

"Да прощаваш е свойство на силните..." прочетох някъде..Странно-много пъти бях чувала тези думи,но не им обръщах внимание..Но сега..Обзе ме чувство на срам..Аз не бях простила.Съвсем съзнателно отказах да простя..Но знаете ли-не знам чие свойство е умението да прощаваш,даже не знам срува ли си да се замисляме...
Защото както болката която изпитваме може да е различна,така и прошката иска различни жертви..Защото да простиш означава за момент да се отречеш от себе си и да поемеш отговорността на другия върху плещите си...Отговорност,за която е трябвало да помисли преди да направи,каквото и да било..Другата ми мисъл е че по принцип ни нараняват близки за нас хора.Хора които смятаме за личности,хора,чието мнение ценим и уважаваме..Е,няма ли всички тези неща да се загубят,когато този човек ни нарани,обиди или нещо друго..Не е ли прошката втори шанс за човека,който веднъж вече си е позволил да сгреши..Не знам:"Хората са казали-Да се греши е човешко,божествено да се прощава!"Но имаме ли ние правото да бъдем богове?Имаме ли правото да определяме себе си силни или слаби сме..Не прощаваме ли от любов,от липсата на някакви чувства,а не от желанието за прошка..? Не е ли всичко това по някакъв начин слабост?Защо ние трябва да страдаме заради лекомислието на някой,а след това да се правим че нищо не станало,само защото трябва да сме силни?Знам,че поставям много въпроси,но не мога да им отговоря,защото отговора на всеки един от тях се крие вътре в нас..За всеки един ,на когото му се налага да прости тези отговори ще бъдат различни..
Прошката е нещо хубаво-не отричам,тя ни пречиства,помага ни,но бъдете съгласни-да кажеш:"Прощавам ти!",не означава "Простих.",а ни най малко"Забравих."
Който е бил пред дилемата "Да простиш или не!",която между впрочем много ми напомня за една Шекспирова трагедия,знае за какво говоря.Знае,че силата на човек не се определя по това дали е простил или не,защото много сила се иска за да простиш,но още повече за да не го направиш..Много сила се иска да отминеш молбата за прошка и тройно повече,повярвайте-да се отърсиш от мисълта,че някой,някъде там все още чака....