Страхът е най-големият враг на човешкото здраве и пълноценен живот. Затова днес ще му отделим специално внимание.

Още от зората на човешката цивилизация страхът от неизвестното владеел живота на древните хора. Покланяли се на звездите, луната, слънцето, на зверовете и растенията, на скалите и природните стихии. Човекът се чувствал натрапник в един свят на враждебност, борба за оцеляване и неовладяна природа. Страхът бил толкова реален, колкото и гладът. Това бил страх от наказанието на боговете. Страх от смъртта. Издигани били олтари и принасяни жертви, за да бъде изкупена вината и омилостивени идолите.

Днес, хиляди години по-късно, ние реагираме по същия начин като далечните си прадеди, но сме облекли страховете си в съвременни терминологии.

Затова ви предлагам да разсъблечем страха и да разберем неговата същност.

Предполагам, че няма да се изненадате, когато разберете, че родното място на страха е нашият ум. Всичко започва в мислите. Естествено, докато се развие, страхът преминава през няколко фази.

Първата е когато мисъл привлече вниманието ни и ни накара да бъдем по-предпазливи в поведението си. Този етап е положителен, тъй като запазва физическото ни здраве и душевното ни равновесие. Чрез знание, опит и интуиция усещаме опасността и я избягваме.

Съществува много тясна граница между благотворната предпазливост и притеснението, угрижеността, които са вторият етап. Тук се концентрираме върху несигурността, позволяваме на спокойствието да се оттегли от нас и се отдаваме на негативни мисли и образи, свързани със здравословното и финансовото ни състояние и благополучието на близките ни. Тъй като притесненията ни са конкретни, можем да вземем навременни мерки, да съберем информация за повода на нашето притеснение и да се освободим от този товар. Трябва да се научим да живеем активно, да отдаваме максимума от себе си във всяка област, а за останалото, което не зависи от нас, да мислим позитивно и да очакваме добри неща. Трябва да се научим да се отърсваме от грижите си и да се отпускаме. Чрез притеснение не можем да променим обстоятелствата, нито да въздействаме върху близките си. Но, ако не неутрализираме веднага тревожните мисли, това е моментът, когато негативното мислене набира сили както приливната вълна първоначално издърпва водата навътре от сушата, както торнадото засмуква и унищожава всичко по пътя си.

За този начин на мислене вече съм писала, но нека ви дам само някои примери: “В тази икономическа криза сигурно шефът ще ме уволни.”; “Сигурно няма да ми стигат парите за ядене.”; “Дали децата ще се справят с изпитите в училище, могат да се провалят”; “Често ме боли стомахът, сигурно съм болен от рак”...

Създаваме си една негативна нагласа, която от безпокойството за нещо конкретно, прераства в следващия етап – чувство за тревожност с неопределен произход. Тук вече мислите са създали емоция. Живее се с чувство за неизбежност, за неконтролируемост на събитията. На този етап попадаме в лапите на стреса.

Ето как се отразява той на здравето ни: получаваме сърцебиене, аритмия, задух, болка в гърдите, болка в стомаха, главоболие, повръщане, високо кръвно налягане, обилно потене, разбива се имунната ни система, кожата става бледа, започват да треперят ръцете ни.

Това не са заболявания. Както се изразяваме в разговорния език: “Всичко е на нервна почва”. Нито болката в гърдите, нито задухът означават болно сърце. Болката в стомаха не е рак, а главоболието – тумор.

Но, ако не успеем да овладеем този етап и да спрем хода на негативното мислене като се научим да прилагаме позитивното мислене чрез дисциплина на ума, то за съжаление, тези лъжливи симптоми могат да се превърнат в реални заболявания.

Следващата фаза – страхът вече се е превърнал в комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции. Концентрирани сме върху евентуалната заплаха и очакваме най-лошото. Този страх е ирационален, погледнато отстрани няма причина за неговото подхранване. Но тук най-силно се приобщаваме към поведенческите модели на древните си прародители.

Ако първият етап е на ниво мисли, а следващите два – на емоции и чувства, то страхът “обладава” цялото същество на човека. Може да предизвика цялостна промяна в личността, в чертите на характера, да остави усещане за неконтролируемост и “парализа” на разума.Тук могат да се проявяват фобии, мании, психични разстройства, но те са поле за действие на психолози и психиатри.

В основата на всичко е страхът от смъртта. Ние сме податливи на чувство за вина, срам, очакваме наказание и смърт (чрез отхвърляне, болести или мизерия). Поради това често изпитваме страх от хората, защото те могат да ни отхвърлят. Опитваме се да им се харесаме, избягваме конфронтацията, правим компромиси, извършваме неща, с които не сме съгласни. А след това отново изпитваме вина и очакваме наказание. Вътрешното противопоставяне на такъв модел на поведение може да предизвика агресия, арогантност, цинизъм или комплекс за малоценност, предизвикващ малодушие. То води след себе си послушание, робска психика и отнема всякаква инициативност. Така чрез шантаж, контрол и манипулация, опериращи чрез страха от отхвърляне (произхождащ от страха от смъртта) се превръщаме в лесни за управление пионки. Един от каналите за изливане на гнева от това положение са вредните навици – алкохол, цигари, наркотици, безразборен секс, както и домашното насилие.

Страхът е сила, равна по величина и обратна по посока на вярата. С други думи, страхът е увереност в абсолютната сила на злото, на негативното. Очакваш да се случат лоши неща и с поведението си помагаш за тяхното сбъдване. Мислиш и говориш негативно, подхранвайки по този начин страховете си.

Страховете и негативизмът се проявяват преди всичко чрез човешките взаимоотношения, затова и именно там може да се търси решението на проблема. Необходима ни е среда на позитивизъм, любов, приемане, насърчение и оптимистични очаквания. Място, на което е установена хигиена на мислите и думите.

Хора, които дълго работят и живеят в състояние на стрес, са почитатели на екстремните спортове, филмите на ужасите, страховитите конструкции в луна-парковете. Те използват това забавление като ракета-носител, чрез която отработват собствения си стрес. Както вече подчертах, страхът носи усещане за нещо неопределено и неконтролируемо. Обратно, екстремните забавления оставят възможност за контрол и премерен риск. Така в крайна сметка, химичните реакции в организма носят усещане за щастие и удовлетворение.

Как да уплашим страха?

Като го погледнем в очите и му докажем, че разбираме същността му и не се страхуваме от него. Като станем правоспособни властелини на мисловния си живот. Като не забравяме никога, че страхът е мишка, използваща сенките, за да се престори на лъв.

Наш е изборът какво и на кого да вярваме оттук нататък.