Беше събота. И тъй като събота ми е почивен ден, реших да си направя хубава разходка сред природата.
Намислих си първо да се изскача до един близък до града ни връх с име Острец, да си почина на него, да хапна и след това да се спусна по една пътечка до минералните извори. При което да си взема хубава минерална баня и след нея да се прибера вкъщи навреме.
Нарамих раницата и задействах плана си. За около два часа се покатерих на върха, но нещата се стекоха така, че заваля дъжд. Подслоних се под стрехата на параклиса, който се намираше на върха. Минаха се още два часа.
Дъждът спря за малко, при което се реших да тръгвам. След десетина минути пак заваля. Но нещо ме подтикна да продължа още няколкостотин метра по-напред (в последствие разбрах защо е бил този импулс). Дъждът се засилваше, така че бях принуден да се настаня под едно широколистно дърво, чиито клони играеха ролята на чадър над мен.
Времето започна да тече, а аз си имах план. Исках да отида до изворите и след това да се прибера ...