Беше събота. И тъй като събота ми е почивен ден, реших да си направя хубава разходка сред природата.

       Намислих си първо да се изскача до един близък до града ни връх с име Острец, да си почина на него, да хапна и след това да се спусна по една пътечка до минералните извори. При което да си взема хубава минерална баня и след нея да се прибера вкъщи навреме.

       Нарамих раницата и задействах плана си. За около два часа се покатерих на върха, но нещата се стекоха така, че заваля дъжд. Подслоних се под стрехата на параклиса, който се намираше на върха. Минаха се още два часа.

       Дъждът спря за малко, при което се реших да тръгвам. След десетина минути пак заваля. Но нещо ме подтикна да продължа още няколкостотин метра по-напред (в последствие разбрах защо е бил този импулс). Дъждът се засилваше, така че бях принуден да се настаня под едно широколистно дърво, чиито клони играеха ролята на чадър над мен.

       Времето започна да тече, а аз си имах план. Исках да отида до изворите и след това да се прибера навреме. Обаче атмосферните условия бяха решили нещо различно. Дъждът ставаше все по-силен.

       В този момент в мен се надигна негодувание от ситуацията, в която бях попаднал. То се опита за няколко минути да ме превърне в нещо като жертва на обстоятелствата, които ме заобикаляха.

При което ми хрумна общоизвестната метафора с чашата, която е пълна с течност до средата.  Песимистът я вижда наполовина празна, а оптимистът обратното, наполовина пълна.

       Казах си: „Е, ситуацията е такава – или ще си песимист, или ще си оптимист. Или ще търсиш недостатъци, или ще се потрудиш малко да намериш положителните страни. Или ще стоиш на едно място, или ще се възползваш от шанса за израстване. Или ще си сляп, или ще съзреш възможността и ще направиш нещо по въпроса.

       Реалността е отражение на съзнанието. Когато измениш съзнанието си, реалността също се изменя. Следователно няма смисъл да поддържам неудовлетворяващата реалност жива, като продължавам да я подхранва чрез съзнанието си.

       Но вместо това е по-добре да се опитам да изменя състоянието на негодувание, в което се намирам и реалността по естествен начин ще последва вътрешната ми промяна.”

       Напомних си също един от принципите на Закона за Привличането (някой може да е чувал за него от филма „Тайната”, или да е чел за него по книгите) - „когато мислиш или насочваш вниманието си към това, което не искаш, към това, което те кара да се чувстваш зле, Законът за Привличането ти носи още от него (още такива мисли, още такива чувства, още такива преживявания).

       И обратното, когато мислиш или насочваш вниманието си към нещо, което искаш, към това, което те кара да се чувстваш добре, то Законът за Привличането ти носи още от същото (още такива мисли, още такива чувства, още такива преживявания).”

       Законът за Привличането откликва на мислите, които мислим сега, като ги отразява към нас в определена действителност, в зависимост от тяхното качество.

Когато ни се случва нещо, което вече не искаме да ни се случва и ако в нас се породи желанието да го променим, трябва да проумеем два важни неща: 

1.     да поемем отговорността за творението си, чрез разбирането, че нашите мисли са отговорни за това, което ни се случва

2.     да променим мислите си и отношението си към въпросното нещо. Тогава по силата на Закона за Привличането самото нещо също се изменя

       Запитах се вътрешно как да извърша тази промяна на отношението си. Хрумна ми мислено да се пренеса на минералните извори. Да почувствам приятната вода по кожата си. Да почувствам нейния успокоителен ефект чрез емоциите си. Да се видя омиротворен и в приятно настроение.    

Постепенно от това малко упражнение негодуванието ми прерасна в  облекчаващо мечтание. Помислих си колко хубаво би било, ако мога изведнъж да се телепортирам на изворите, не само мислено и емоционално, но и физически. Вътрешното ми състояние се беше изменило. Не очаквах толкова бързо реалността да го последва, но ето какво се случи.

       Дървото, под което се бях приютил, беше близо до един кръстопът. Място, в което се сливаха пътят, по който се движех досега и някакъв друг планински път, който идваше от едно отдалечено село. Няколко минути след своето упражнение  чух автомобилен двигател, а малко по-късно се появи и самият автомобил, идващ по другия път. Човекът ме видя, при което спря.

       Свали стъклото и ме подкани да се кача при него. След като го сторих, ме попита дали ще ми е удобно да ме закара до едно определено място, при което го назова по име. Това място се оказа на около триста метра от минералните извори, на които преди малко си пожелах да се телепортирам. Удивих се колко бързо външната реалност откликна на вътрешната ми промяна.

       Е, телепортирането не беше мигновено, а за около 15 минути. И все пак животът отрази към мен поредното доказателство за силата на положителната мисъл и ефективността на вътрешната промяна.

       Погледнах часовника. Всичко беше точно по график. Независимо, че ми се струваше, че закъснявам, като избрах да прекъсна негодуванието си от това и се насочих към позитивен подход, сякаш самата реалност се размести, за да позволи осъществяване на намерението ми.

       Като в крайна сметка схванах, че работата е в това, да останеш позитивен, независимо от обстоятелствата. Което от своя страна се явява ключ към различните неведоми възможности, които те намират в подходящ момент по подходящ начин. Така Вселената ти помага да постигнеш целите си понякога по чуден начин.

               Ако искаш Животът да ти подаде ръка, първо сам трябва да протегнеш своята. И всичко зависи от теб, от твоето желание, от твоето разбиране и от твоята вяра…

        Хубав ден!