Дали наистина знаем какво е любовта?

Какво е любовта- едно изпитание, една мъка, една болка. Защо ни е,  какво получаваме ние? Чувството за обич не тлее вечно, не винаги любовта е вечна.Живях  в един измислен свят, в една мечта, един живот, който не ми принадлежеше, не бях за него нито той за мене. Любовта, ако мога да я нарека така бе при мен за кратко. Щастлива бях за кратко време. И после всичко свърши, просто така, нямаше я вече топлотата, нямаше го и слънцето. Беше много студено, нямаше я ръката, която сгряваше душата ми. Сама съм, много е студено, но може би вече не усещам нищо няма за кого да плача, а и за него не мога, очите ми пресъхнаха, а сърцето не позволява да съм тъжна. Живея просто ден за ден, в очакване, да се случи неочакваното.Понякога ми е трудно да мисля за миналото си, трудно ми е като се сетя, че и него го няма до мене вече, понякога си мисля, че още е при мене,но обръщам се и виждам че го няма,че той не е до мен. Любовта е съдба, която минава през всеки, тя просто дебне, тя бди над всеки, и чака удобния момент да навлезе в съзнанието. Е при мене вече мина, навестиме, и мисля че съм разочарована, мисля че няма любов, колкото и да вярвам в нея-Объркана съм,а и вече незнам какво да мисля. Миналото ми и бъдещето се събират в мига на настоящето-където любовта винаги е символ на вечността. Аз вече загубих ключа и. И колкото и да ми е тъжно склонявам глава и се предавам, признавам си, загубих, аз спрях да се боря за нея и може би за това я загубих. Вече разбрах какво е любовта, тя е едно изпитание, в което проверяваш себе си. Може би  не стана така както искам , но това разбрах, че беше част от съзраването,за да започна да приемам живота не според собстваното си его, а според това каква наистина съм.