Дали животът е странно и сложно нещо, или е нещо толкова простичко и съвършено?! Не, съвършено едва ли и не мисля, че всичко е толкова елементарно. Да, лесно е да се носиш по течението с попътен вятър. Но противопоставиш ли му се, става сложно. А това е всяко едно „Защо?”. Всяко следващо „Защо”, което дава нов тласък срещу течението, срещу вятъра. И става все по-трудно и все по-сложно. Докога ще стигат силите и кога отново ще се предадеш и ще тръгнеш по каналния ред, защото така е по-лесно, защото „така трябва”. Един живот и това ти стига, а всъщност дали е така? Толкова много събития, чувства... Толкова малко знания и сигурност. Толкова много въпроси и толкова малко отговори. Нима не можеш просто да си живееш. Нима наистина искаш истината? Търси я... Докато имаш сили да понасяш разочарованията, докато имаш сили да вярваш, че тя е там, че я има. И когато си мислиш, че си я открил, върни се пак към обикновения живот. Дали ще можеш? Колко ли ще издържиш? И в главата ти се въртят всякакви факти и теории... и цветът на дните ти придобива друг оттенък, но отново прозира черно-белият цвят. Нахлуват мисли, нахлуват чувства и те завладява нова истина. Но докога? Обикновен живот ли е това или...