Властелинът на света и господар на дипломацията, за чиято чест се вдигат наздравици, кове законите, написани върху похабен касов бон. Деспотът въздига власти, громи народи, създава хаос и революции, докато треперещите ръце и хилави мишци на слабия враг въздигат в негово име храмове на Марс, който е всъщност преоблечен Молох или Ваал, изгарящ душите на невинните деца, които повдигат потентността на началството.

Силните съзаклятничат с него, слабите – трескаво очакват неговите повеления. Той определя дневните дажби. О, хляб! О, божество! Всички се нему кланяме и всички нему възвеличаваме! Пробуди ли тайната си гордост сред народа, ще всели малодушието и сред най-интелигентните и просветени съсловия нашият вселенски стратег на суетата и безчинството. В стародавни времена е впрягал войска и меч, днес – спринцовка; отколе смърт, днес – подчинение, свободно и красиво робство, послушание и потушаване на съвестта и чувството за независимост.

За тоя всевластен самодържец ние простосмъртните не притежаваме име, а псевдоним – простолюдие, тълпа, сган, сбирщина , паплач, стадо, пасмина. Той е феодал, ние – крепостни селянини, той е разпоредник, ние – роби на плътта. Той се родее с тринадесетте на Рим и е горд притежател на прозвището „старши“, ние се радваме на конюнктурата. Когато се смее, впрочем чувство съвсем случайно и рядко за него, съвременният Жавер оголва гъстите си зъби, които разкривяват челюстта му в обратна захапка и ги заравят в кървавочервените му изпъкнали венци, докато набръчкат носа и свият темето му, а хитрите му ситни очички искрят, като новички стотинки, заровени в шепа пръст .

Тоя зъл чиновник обича лекомислието и припряността, обича бездействието и тричасовите речи за спасението на планетата. Ако го запитвате, не ви слуша, ако ви отговаря, не ви гледа в очите. Докато описвате вашите затруднения  и очаквате помощ, молбата ви ще бъде отказано с широка усмивка. Той ще говори в захлас за своите подвизи и щедрост. Попросете милост и ще прочетете пренебрежение. Посетете го спокоен, ще се върнете вкъщи с тежък главобол. Ръководителят на изкусните шедьоври на суетата, кесарят на добрия и изтънчен вкус на безметежното забавление ви тласка към раззиналата се черна бездна на вечното чуждопоклонничество и елегантните кръгли маси, покрити с бели покривки, под които прозират черни савани; отрупани са с филе миньон, бургундско телешко, телешка яхния, стек тартар, пилешко с червено вино, патешко по френски, разнообразие от бели и червени вина, всякакви видове сладоледи, златни и султански кексчета и ореховки и царицата на десертите тази година – «Абсурдният Сундай».

Там обаче не седите вие. Вие не ходите там, не само защото не можете да си го позволите, no защото сте и нежелани, дори когато сте поканени и много добре съзнавате това. Това е вашето единствено преимущество. Това е вашият лъч светлина – единствено тогава вие не сте в неговата компания, защото предводителят на безпощадните удоволствия е вечно великодушен към свитата си, но никога – щедър към лакеите си, към които таи единствено презрение и погнуса. Затова, ако го видите да пирува бляскаво, знайте, че в съседната стая наемниците му делят сухото парче черен хляб на пода и безмълвно водят безмилостни войни за него, лекувайки злочестината и нищожеството си и сеейки смърт, тъй както псетата се давят за господарския кокал. Благоустроителят на страданието, радетелят за хули и спорове, началникът на всички невинни лъжи, първенецът на всеки упадък и мъст, инициаторът на всяка глупост и недалновидност, царят на жестокостта, противникът на трезвата мисъл, всичко това е той.

Не живее ли той с всеки един от нас и във всеки един от нас? Не обича ли тъмните и мрачни сенки на нашето минало и настояще? Не насърчава ли той човешките ни слабости? Не развива ли нашите лоши навици. Не погубва ли тайно душите ни? Отговорът е да! И отново да!

Дами и господа, синът на Негово Величество страхът!

Александър Алексиев