12 дек. 2018 г., 00:26

Декември е.. 

  Эссе
1881 1 12
2 мин за четене

Декември е. Месец от зимата. Очакваме сняг, студ, проблеми... В домовете, обикновено, е топло, уютно.... Очакват се празници, пазаруване, надежди... Оказва се, че е политически горещ месец. Много горещ! И, не само у нас! Аз няма да говоря за политика. Ще говоря за отношенията ни към нея, до колкото ги има и влиянието ѝ върху нас. Колкото и да сме а политични, тя влияе на живота ни. Ние харесваме, или не харесваме политици и политики, спорим и, колкото и да е жалко, заради тия спорове умират приятелства. Изобщо, често спорим за какво ли не и губим, или печелим приятели. Това за мен е проблем. Защо отнемаме правото на приятел да мисли различно от нас? Все пак, наясно сме, че всеки си има индивидуална гледна точка! Дали не е, защото сме убедени в собствената непогрешимост? Или е въпрос на лоялност? По отношение непогрешимостта... Можем да я сложим под голям въпрос. Първо, защото всяка гледна точка е уникална, второ, защото всеки оценява различни критерии, трето, защото този индивидуализъм върви с голяма доза егоизъм. По отношение лоялността... На нея трябва да сложим рамки. Егоизмът също ѝ влияе. Бихме могли да претендираме за лоялност до там, от където започва най-тесният кръг на лично пространство, собственост и интереси. Когато се сблъскат два такива лични кръга, не бива да допускаме претенции за лоялност и да сриваме отношения. Те ще ни трябват за по-мащабни теми и каузи. Интересен феномен е и това, че имаме лични претенции към популярни лица. Недопустимо! Позволяваме си да съдим личният им живот, техните неуспехи. Присвояваме си успехите им. А, дори не сме ги виждали лично. На живо! Това не го разбирам. Не го приемам! Ние сме различни! По една тема сме на едно мнение с едни, по друга - с други. Можем да сме крайни в оценките си, но... има теми, които трябва да ни обединяват! Ако сме си позволили крайности в споровете и претенциите, как ще се обединим? Ако всеки е обиден, наранен, как ще подаде ръка и ще подложи гръб за обща кауза?

  За мен тия неща са много важни! Много сериозни! Ето! Идва Коледа! Банкети! Подаръци! Пожелания! Ако отношенията ни не са чисти, добронамерени, как ще ни обедини Коледният дух? 

  Такива мисли ме занимават в този интересен месец. Някой мой последовател ми се е разсърдил и напуснал, заради различно мнение, годината свършва... Правя равносметка... приятелства, успехи, неуспехи... И преценявам, че годината е била добра за мен. Не ми е донесла тежки разочарования и раздели, не ми е отнела нищо от личния кръг. Открехнала е завесата към новата година и съм стресната. Политически ще вдигаме градуса у нас и навън. Новата година е напълнила коша с големи предизвикателства. Ако продължим с тия отношения, как ще ги посрещнем и преодолеем?

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Честити и весели празници! Благодаря ти, че прочете и коментира. Нека 2019 ти е най - хубавата!
  • Да е весел декември!
    Поне това, което остана от него
  • Да ти е жив и здрав! Права си, всеки има право на лично мнение.
  • Благодаря!
  • Чудно
  • Прегръдки и за двете ви! Светулчица и Лини!
  • Честит рожденик !
    Звездичките бяха от мен,не е възможно всички да сме еднакво мислещи.
  • Да ти е жив и здрав, Марги! И много е умно хлапето - знае то! Аз сега се чудя, колко ли поздрава трябваше да получа за качените си през изминалата година килца . Дали да не приема ежедневното - "Много си си хубава!" за достатъчен подарък.Да, Марги, много хора не получават този дар. А за прегръдката, знаеш - едно към едно ... по две.
  • Вчера моят син беше рожденник. Честитих му, а той казва: не е за честито, ама мерси! То, все едно да качиш кило и да ти кажат: честито! Надебелял си с кило! Отивам в банята, да изтъркам поне една година! Много е забавен, но... Всяка година ни е дар! Толкова хора не успяват да си го получат. Нека има още много години и да посрещаме джуджешки дружини със суровачки! Обичам ви, Откровенци! А теб, Лини, горещо прегръщам!
  • Марги, добре си ме разбрала, че първо чета и после слагам в любими...Но понякога не знам как да коментирам... А дали сме готови? Аз много не съм, че с тези Данковци и Ванковци ще ми натежи още една година, ама здраве да е...А твоите есеистичната творби са винаги време пълно с удоволствие за мен. А нека ни сурвакат и за всичко, което желаем с добро в сърцето!
  • Лини! Благодаря! И на още някого! Готови ли сте да изпратим тази хубава година? А, да посрещнем джуджешка дружина? Васко, Ванко, Данко чакат, за здраве и късмет да ни сурвакат!
Предложения
: ??:??