12 окт. 2007 г., 10:30

Дилема (Многолема)

1.9K 0 4
1 мин за четене
 

Дилема (Многолема)

 "Да бъдеш или да не бъдеш?"... Едва ли Хамлет е първият, който си е задавал този въпрос. "Дали е по-достойно..." ама какво всъщност е достойнството? Какво е чест? Ами истина? Хората гледат на едно и също по различен начин, всеки има своята истина... Какво е лъжата? Всеки претендира да е честен, но има ли човек, който никога за нищо не е лъгал? Съмнявам се... Независимо от подбудите, лъжата си е лъжа...
    Любов... Любов... Хммм: ЛЮБОВ!!! Всеки я разбира по своему и все пак... кое е по-добре: да обичаш или да бъдеш обичан? По-сигурно е да обичаш, но пък прекрасно е когато е взаимно! А щастието? Можеш ли да си щастлив, ако с това причиняваш някому страдание? А трябва ли да жертваш щастието на хора, които обичаш, само защото някой страда от последствията на поведението си??? И още: какво е по-добре - да изживееш изпепеляваща любов, която неминуемо ще ти донесе страдание, или, да за да избегнеш опарването, да не позволиш на чувствата да те потопят във вихъра на страстта?
    Понякога животът изглежда толкова сложен и заплетен, че се чудиш как успяват хората да се промъкват през лабиринта му. (Това обикновено, когато си нещастен). А когато си щастлив, всичко, дори и най-заплетените неща, изглеждат толкова прости и логични!!!
    Извод?: Мийте си зъбите преди лягане...
   И все пак важното е човек да не спира да се надява, да вярва, че животът има смисъл, да търси щастието си: то може малко да е задрямало, но ще се събуди!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нелла Хаджимажорева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...