Първи ден:
... Чисто е! Няма никой на компютъра. Приближавам се до него. Гледам го право в монитора - виждам отражението си върху тъмния екран. Изправям се очи в очи със собствените си очи - хипнотично втренчени, неистово жадни. Ако можеха да говорят, щяха да ми прошепнат: "Направи го, направи го!..." Ще се разплача, защото нямам сили да не го направя - ще включа компютъра!
Ръцете ми трепват от невидимия импулс на изкушението. Оглеждам се виновно. Казвам си наум: "Само за малко!" Почти убеждавам съвестта си с това негласно обещание, затова ставам още по-конкретен: "Само една минута!" Съвестта ми прави малка драматична пауза, преди да се съгласи с мен: "Но само за една минута!" Да бе, само да видя какво става в БГ Репортер - една минутчица, 60 секундички!... Цък!
Включвам компютъра. Обаче старата барака се замисля нещо - започва да зарежда със скоростта на костенурка. Брадясвам! Започва да ме сърби навсякъде! "По-бързо, бе-е-е-е!", шепна, макар да ми се крещи. Вече чувам приближаващите ...