Откакто свят светува , човешката душа е арена на две сили- добро и зло. Вечно е противоречието между тях и вечна е тяхната война, тъй като е вечен конфликтът между духа и материята, между деня и нощта. Между житота и смъртта. Незавидна е участта на човека, защото всяка една от тях се стреми да го спечели на своя страна.
Доброто го приласкава с надеждите, които носи руменоликата зора, със сочната зеленина на природата и с омайния дъх на нейните билки и цветя; предлага му искрящ от слънце ден, чиято откровенност дава отговор на всяка загадка, и животворен дъжд, който отмива грижи и беди; дарява го с разковничето на вечната младост, което ще открие във вярното приятелсво, в любовта и децата си, родени от нея, в обичта и загрижеността към другия човек , в способността му да състрадава и да мисли за него, тъй както за себе си. Доброто е щедро, защото изспипва пред човека като скъпоценни камъни ум, мъдрост, въображение, талант, сила и най- вече храброст, за да полети след мечтите си и да има ...