Всеки човек носи в себе си малко или много своя Дон Кихот. Кой ли
не се е сблъсквал в живота си с огромни вятърни мелници и не е бил готов да си
счупи в тях главата, но да ги победи! Или кой от нас не е успявал да види своята
Дулсинея, дори в най-грозната за всички други жена! Или да вярва толкова дълбоко
в своята мисия на земята, че да се забрави и да се вживее напълно в своя
рицарски образ! И аз имам някъде дълбоко в мен своя рицар. Вярно, че е
потънал в прах и забрава в някое чекмедже на съзнанието ми, но винаги е в
готовност да излъска до блясък доспехите си и да се втурне на бой. Зная,
той ще ме защити от огромните в мойте очи великани, който за другите може да са
само вятърни мелници,ще ме поведе в битка като свой верен Санчо и ще победи.
Може да е малко луд в очите на другите, но той ме учи, че е по-добре да влизаш
смело в битка, дори и да е безмислена, отколкото да се оставиш на течението на ...