Дон Кихот в мен
2 min reading
Всеки човек носи в себе си малко или много своя Дон Кихот. Кой ли
не се е сблъсквал в живота си с огромни вятърни мелници и не е бил готов да си
счупи в тях главата, но да ги победи! Или кой от нас не е успявал да види своята
Дулсинея, дори в най-грозната за всички други жена! Или да вярва толкова дълбоко
в своята мисия на земята, че да се забрави и да се вживее напълно в своя
рицарски образ! И аз имам някъде дълбоко в мен своя рицар. Вярно, че е
потънал в прах и забрава в някое чекмедже на съзнанието ми, но винаги е в
готовност да излъска до блясък доспехите си и да се втурне на бой. Зная,
той ще ме защити от огромните в мойте очи великани, който за другите може да са
само вятърни мелници,ще ме поведе в битка като свой верен Санчо и ще победи.
Може да е малко луд в очите на другите, но той ме учи, че е по-добре да влизаш
смело в битка, дори и да е безмислена, отколкото да се оставиш на течението на
живота и безсловно да чакаш развоя на събитията от само себе си. Моят Дон
Кихот ме учи да виждам моята красива любов дори и там, където другите не я
виждат-в грозното за всички момче, което за мен е единствено и най-красиво. И
тази любов ми дава сили да се боря за нея,колкото и да е смешна за
другите. Общо взето - не Дон Кихот е луд, а всички,който му се присмиват.
По-добре да си счупиш главата в някоя стена, отколкото да чакаш стената сама да
падне. Аз съм Дон Кихот! В малкия ми житейски опит досега не съм имала
нужда да го извадя от прахта и да го последвам, но зная, че ще мога да му
се доверя щом е нужно! "Свободата,Санчо е най-сладка!" ще ми каже той и ще
тръгнем в галоп срещу целия свят,ако се наложи! Защото не лудостта и
безразсъдството убива, а рутината. И дори и аз да стана смешна в очите на
другите, ние с моя рицар , ще отстояваме смело позицийте си и ще трошим стени с
главите си, ще търсим красота дори в грозотата! Дон Кихот е жив във всеки!
И вярвам, че всеки ще го признае и ще го последва! И тогова може би светът
ще стане малко по - добър! Аз го вярвам!
не се е сблъсквал в живота си с огромни вятърни мелници и не е бил готов да си
счупи в тях главата, но да ги победи! Или кой от нас не е успявал да види своята
Дулсинея, дори в най-грозната за всички други жена! Или да вярва толкова дълбоко
в своята мисия на земята, че да се забрави и да се вживее напълно в своя
рицарски образ! И аз имам някъде дълбоко в мен своя рицар. Вярно, че е
потънал в прах и забрава в някое чекмедже на съзнанието ми, но винаги е в
готовност да излъска до блясък доспехите си и да се втурне на бой. Зная,
той ще ме защити от огромните в мойте очи великани, който за другите може да са
само вятърни мелници,ще ме поведе в битка като свой верен Санчо и ще победи.
Може да е малко луд в очите на другите, но той ме учи, че е по-добре да влизаш
смело в битка, дори и да е безмислена, отколкото да се оставиш на течението на
живота и безсловно да чакаш развоя на събитията от само себе си. Моят Дон
Кихот ме учи да виждам моята красива любов дори и там, където другите не я
виждат-в грозното за всички момче, което за мен е единствено и най-красиво. И
тази любов ми дава сили да се боря за нея,колкото и да е смешна за
другите. Общо взето - не Дон Кихот е луд, а всички,който му се присмиват.
По-добре да си счупиш главата в някоя стена, отколкото да чакаш стената сама да
падне. Аз съм Дон Кихот! В малкия ми житейски опит досега не съм имала
нужда да го извадя от прахта и да го последвам, но зная, че ще мога да му
се доверя щом е нужно! "Свободата,Санчо е най-сладка!" ще ми каже той и ще
тръгнем в галоп срещу целия свят,ако се наложи! Защото не лудостта и
безразсъдството убива, а рутината. И дори и аз да стана смешна в очите на
другите, ние с моя рицар , ще отстояваме смело позицийте си и ще трошим стени с
главите си, ще търсим красота дори в грозотата! Дон Кихот е жив във всеки!
И вярвам, че всеки ще го признае и ще го последва! И тогова може би светът
ще стане малко по - добър! Аз го вярвам!
© Ивет All rights reserved.
