30 июн. 2020 г., 17:21

Доза доброта

2.5K 1 1
1 мин за четене

Всички се проявявали доброта в един или друг момент от земния си път. Понякога само един мил жест към непознат би бил достатъчен признак на човещина или просто да подадем ръка на нуждаещ се в беда. Като цяло може да се каже, че е на мода да си добър, да помагаш на "гладните" и "жадните" за хляб,вода или просто живот. Важно е да си добър, защото само така ще живеем като братя в един по-добър свят. В живота всеки се бори за насъщния хляб, затова е човещина да помогнеш на изпаднал в беда гладуващ. Истината е, че един ден си горе, друг ден-долу и никой не е подсигурен срещу неприятности.

Всички преминаваме през трудности в живота, едни се борят с това, други с онова, но важното е всъщност как преминаваме през това и дали успяваме да запазим силата и борбеността си въпреки всичко. Най-важното в живота, най-ценното е да бъдем заобиколени от най-близките си хора и да изживеем своите споделени моменти на съзерцание. Всеки има в живота си поне един истински ценен човек и приятел, който би му подал ръка в труден момент. Има толкова много, което да си вземем от живота и толкова кратко време, затова нека посягаме и грабим с пълни шепи от живота. Има и толкова много рискове,които да поемем, но се иска и смелост и кураж да ги поемем.

Животът е низ от хубави и лоши моменти и случки , и в него често може да се случи да си загубим радостта. Но въпросите, които трябва да си зададем са как да се адаптираме към околните и света, как да открием своето място в света, да се отдадем на мечтите си и да преследваме целите си докрай.

Често пъти бива казвано:"В живота нищо не идва даром", затова трябва да си го изработим, извоюваме, спечелим. Както и често пъти можем да чуем:"Птичето кацва веднъж на рамото.",но също така е вярно,че късметът обича смелите, затова нека дерзаем, да се борим докрай, защото в сивото ежедневие на депресията, тъгата, отчаянието, път си проправят светлината, надеждата, мечтата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Сивкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сестро,подавам ръка...
    Душата ми е в кръпки,
    съшити с доверчива тъга!
    И с Вяра, че дочувам Твойте стъпки!

    Светла, есето е прекрасно, защото ако искаме да срещнем добротата, сами трябва да тръгнем по нейната пътека!
    Поздравления!

Выбор редактора

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...