Jun 30, 2020, 5:21 PM

Доза доброта 

  Essays » Phylosophy
1635 1 1
1 мин reading

Всички се проявявали доброта в един или друг момент от земния си път. Понякога само един мил жест към непознат би бил достатъчен признак на човещина или просто да подадем ръка на нуждаещ се в беда. Като цяло може да се каже, че е на мода да си добър, да помагаш на "гладните" и "жадните" за хляб,вода или просто живот. Важно е да си добър, защото само така ще живеем като братя в един по-добър свят. В живота всеки се бори за насъщния хляб, затова е човещина да помогнеш на изпаднал в беда гладуващ. Истината е, че един ден си горе, друг ден-долу и никой не е подсигурен срещу неприятности.

Всички преминаваме през трудности в живота, едни се борят с това, други с онова, но важното е всъщност как преминаваме през това и дали успяваме да запазим силата и борбеността си въпреки всичко. Най-важното в живота, най-ценното е да бъдем заобиколени от най-близките си хора и да изживеем своите споделени моменти на съзерцание. Всеки има в живота си поне един истински ценен човек и приятел, който би му подал ръка в труден момент. Има толкова много, което да си вземем от живота и толкова кратко време, затова нека посягаме и грабим с пълни шепи от живота. Има и толкова много рискове,които да поемем, но се иска и смелост и кураж да ги поемем.

Животът е низ от хубави и лоши моменти и случки , и в него често може да се случи да си загубим радостта. Но въпросите, които трябва да си зададем са как да се адаптираме към околните и света, как да открием своето място в света, да се отдадем на мечтите си и да преследваме целите си докрай.

Често пъти бива казвано:"В живота нищо не идва даром", затова трябва да си го изработим, извоюваме, спечелим. Както и често пъти можем да чуем:"Птичето кацва веднъж на рамото.",но също така е вярно,че късметът обича смелите, затова нека дерзаем, да се борим докрай, защото в сивото ежедневие на депресията, тъгата, отчаянието, път си проправят светлината, надеждата, мечтата.

 

© Светла Сивкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сестро,подавам ръка...
    Душата ми е в кръпки,
    съшити с доверчива тъга!
    И с Вяра, че дочувам Твойте стъпки!

    Светла, есето е прекрасно, защото ако искаме да срещнем добротата, сами трябва да тръгнем по нейната пътека!
    Поздравления!
Random works
: ??:??