Повечето хора никога не срещат някого, когото истински и пълноценно да обичат. Не знам дали е понеже не полагат усилия да го намерят, защото не са имали късмета или защото в забързания ни и пълен с изисквания към другите свят са го подминали, без дори да разберат и да видят в него това, което би ги накарало да го обичат. Струва ми се много жалко, че са лишени от това неописуемо чувство. Някои може да кажат, че на тях не им е необходимо това, част от тях може дори да го мислят наистина, но все пак им пожелавам да им се случи. А то се случва по странен и почти брутален начин, изведнъж се озоваваш в една емоционална въртележка и не си сигурен къде е твърдата земя, на която да стъпиш. Не говоря за първоначалното влюбване, то е мимолетно, преходно и повърхностно. Става дума за момента, в който вече знаеш, че човекът отсреща ти е толкова скъп, че мисълта да го загубиш може да те накара почти да се задушаваш насред идилията. Не знам как хората стигат дотам, че да се обичат така. Не съм наясно ...