Единственото, от което се нуждаеш
Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи.
Виждам, един живот на Вселена... а вътре нямам нищо.
Нямам нищо и даже се кефя, защото е яко, защото е готино да нямаш нищичко вътре...
Така е модерно.
Една мисъл не спира да отеква в главата ми...
Единственото нещо, което ти трябва на тоя свят е лопата.
Тя е твоето спасение.
Лопатата винаги ще ти потрябва...
За да погребеш приятел.
За да разровиш някоя стара мечта.
За да те разпънат на нея, преди да се превърнеш в спомен!
Ф.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены
