Единственото, от което се нуждаеш
Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи.
Виждам, един живот на Вселена... а вътре нямам нищо.
Нямам нищо и даже се кефя, защото е яко, защото е готино да нямаш нищичко вътре...
Така е модерно.
Една мисъл не спира да отеква в главата ми...
Единственото нещо, което ти трябва на тоя свят е лопата.
Тя е твоето спасение.
Лопатата винаги ще ти потрябва...
За да погребеш приятел.
За да разровиш някоя стара мечта.
За да те разпънат на нея, преди да се превърнеш в спомен!
Ф.
© Филип Филипов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво! Обобщенията ти в последните есета са заковаващи!
-
Поетично битие... и тъжно житие!
-
За да прекопаеш градината...
Подсети ме за една история за най-добрия капан за мишки- Дъска. Мишката ще си я намери сама и като види че нама нищо, ни сиренце, ни дявол, ще се разстрои, ще вдигне дъската, ще се удари с нея по главата и след третия удар ще се самоубие. Поздрави и от мен, Филип! -
Браво! Емоционалният заряд на последните изречения направо те поваля. Като бомбена детонация е. Наистина браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
