Една секунда разлика.
Една секунда размисъл.
За цял живот.
Секунда размисъл дали да убиеш.
Дали да се самоубиеш.
Или дали да направиш аборт.
Някои казват , че е все едно как ще се изразиш, защото, когато има смърт в изречението, останалите думи някак бледнеят.
Смърт в изречението. Някъде преди точката и след главната буква. Което може само да значи, че смъртта е само част от целия текст ,но не и неговия край.
Как ще решиш да причиниш смърт? Или да си причиниш смърт?
Лесно. Една секунда работа.
Колко време ще ти отнеме да създадеш живот, да запазиш живот, да имаш живот?
Една секунда.
Една секунда разлика от живота до неговата липса.
Момиче на 25 с нормален сексуален живот и нормализиращ се личен ( да, то не винаги има общо между двете ) забременява.
Една секунда, и тестът става син.
Една секунда, и момичето е вече жена.
Една секунда купон. Една секунда
без задължения. Една секунда без отговорности. Една секунда без мисъл. Без
смисъл.
Една секунда и момичето ще стане убийца.
Една секунда и повече няма да има живот, пък бил той и потенциален.
Часовникът на собствената и съвест отмерва всяка една секунда.
След 10 години. Пребройте сами секундите...
Жена на 35 години с нормален сексуален живот и нормализиращ се личен ( вече почти няма нищо общо ) забременява.
Една секунда, и тестът става син.
Една секунда, и жената става малко по-истинска жена.
Една секунда размисъл.
Една секунда тиктакащ биологичен часовник.
Една секунда неизживяна младост. Една секунда страх. Отново. Една секунда кариера. Една секунда заблуда. Една секунда. И край. Отново.
Поразително е, как краят може да се повтаря.
След 20 години. Пребройте сами минутите...
Жена на 45 години с нормален сексуален живот и нормализиращ се личен ( вече съвсем няма нищо общо ) забременява.
Една секунда, и тестът става син.
Една секунда, и жената става майка.
Една секунда, и майката става химера. Защото, когато си с рак, не
може да раждаш деца. Един вътрешен глас може само да се обади, само за секунда - Да си раждала през някоя друга секунда. Сега няма да стане.
Забрави.
Една секунда, и химерата намира начин да избяга от телесната си обвивка.
Една секунда – хапче, ножче, каквото и да е – една секунда само трябва да вземеш
решението – да преглътнеш, да прережеш, да скочиш… Там някъде, извън себе си,
извън всичко, което подлежи на някакво дефиниране.
И толкова.
Най-накрая край.
Или просто още една секунда.