31 янв. 2012 г., 21:03

Едно безгрижно лято

4.6K 0 1
1 мин за четене

Днес, в началото на жаркото неуморно и безгрижно лято, се отправих на път към моето родно селце, изпълнен със спомени от красотата на моето детство. Спомних си бялата къща, облепена с камък и мрамор, цветята, отрупващи градината, баба ми, която отмаляла, с треперещите си ръце ме чака на прага, щом се мръкне, за да ме прегърне и целуне. Всеки път, щом обърна страниците назад, си спомням всичко отново и отново и една мигновена сълза се отронва, пареща, изгаряща кожата ми, като с огън. Всеки път тези емоции избликват от мен, щом зърна прашния път, по който съм поел. Всичко приказно и най-красиво ще се върне обратно, щом прекрача къщния праг и зърна всеки кът, натаен със спомена за детството. Чувствата, радостни, дори тревожни, ще ме изпълнят със странното успокоение, че не съм пропилял живота си напразно, а съм го изживял и споделил пълноценно. И все още, въпреки времето, отдалечаващо ме от спомените, аз все още помня местата, на които съм се крил, игрите, на които съм играл. Дали това не бе вчера? Днес е ден, в който имам шанс да почувствам тръпката, да изживея моментите, макар и за кратко, да се докосна до миналото, за да имам какво да разказвам и на своите деца, когато остарея, да изживея своето синьо лято отново. Изпълнен с красота, хубави моменти, спомени, които ще останат и радостта от това, че живееш. - Ето това е лятото! Всичко е като една магия, която сякаш изгубва своето качество пред парите и скъпите технологии, които привидно улесняват нашия живот. И щом се върнем назад, ние винаги ще виждаме красотата на своя живот, съдейки по спомените, които изглеждат изключително незабравими. Също както аз видях красотата в двора, който някога бе препълнен от деца и силен смях, а днес пустее, като само люлката самотна виси там, за да припомни, че някога е имало живот и тук. Както ще си спомням отново и отново за дървото, което днес, макар и отнесено от бурите, ми навява тъгата и носталгията по онова, което няма да се върне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Давид Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз доста често се чувствам така... Поздравче, Давид

Выбор редактора

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...