"Една приказна малка фея, потънала в морето от своите сълзи"
Толкова много ми липсваш...
Толкова силно желая пак да почувствам топлината на прегръдките ти - толкова силно не съм желала нищо друго!
Затварям очите си и виждам теб - тичаш към мен, прегръщаш ме така силно и нежно едновременно, както единствено ти можеш и ми казваш, че ме обичаш, че никога повече няма да допуснеш да съм далеч от теб, да те подминавам, да не ти говоря! Не ме пускаш от прегръдките си! Плачем и двамата, плачем, защото се е сбъднала мечтата ни, единственото ни желаение да почувстваме пак топлината на другия, да усетим аромата му и да чуем гласа му, така близо, така нежно, както само ние си го знаем!..
Но това, това е само една мечта... блян... жажда... А какво става, когато отворя очите си...?
Да, отново плача, това е единственото общо нещо с картината, която виждах до преди секунди, затваряйки очите си!
Сега е студено, тъмно, страшно, мъчително, изпълнено с толкова много мъка, тъга, сълзи и болка...
Не спирам ...