Ех, този Макиавели

Ех, този Макиавели

Преди известно време прочетох една забранявана, отхвърляна, заклеймявана като сатанинска от Ватикана книга, а именно "Владетелят" на Макиавели. Трактатът е великолепен шедьовър от философска гледна точка. Изумих се как творба написана преди 500 години може да бъде толкова потребна и актуална и към днешна дата. Макиавели всъщност не е дал заглавие на книгата. Това е интересен факт около самото произведение. Заглавието "Владетелят" е поставено от редакторите. Ето как започва книгата:

Николо Макиавели

на великолепния Лоренцо Пиеро де Медичи

Предприема да пише с ясното съзнание не като за обикновена книга, а като подарък за тогавашния нов владетел на Флоренция - Лоренцо Медичи. Авторът е искал да впечатли получателя с уменията си на добър политически анализатор и умело стратегическо военно мислене. Целта е била да бъде забелязан и да получи предложение за работа. Смятам, че творбата на Макиавели е уникално, гениално мотивационно писмо, може би първото и единствено по рода си. Така започва творбата си авторът: "Хората, които желаят да спечелят благоволението на някой владетел, в повечето случаи му подаряват предмети, които ценят най-много между тези, които притежават, или такива, които смятат, че ще му доставят най-голямо удоволствие. Най-често му подаряват коне, оръжия, позлатени платове, скъпоценни камъни и други украшения, достойни за величието на един владетел. Желаейки и аз да Ви засвидетелствам предаността си, не намирам между всичко, което притежавам, нещо по-скъпо и по-ценено от мен, от познанията ми за делата на прочутите люде, знания, които съм придобил чрез дълъг опит и наблюдения от съвременността, и чрез изучаване на древността. Знанията, които постигнах с усърдни и продължителни размишления можах да събера в едно малко томче, пращам на Ваше Сиятелство.

Макар да намирам работата си недостойна за Вас, все пак се надявам, че Вашето великодушие ще Ви накара да я приемете, като имате предвид, че най-големият дар, който мога да Ви предложа възможност да разберете за най-кратко време онова, което съм изучил и разбрал в продължение на дълги години с толкова тревоги и опасности."

При все че произведението е забележително от философска, политическа и историческа гледна точка, той така и не е бил поканен, защото Лоренцо Медичи въобще не го е прочел. Около пет години след смъртта на Макиавели "Владетелят" е отпечатана. Посланията как да станеш владетел и как да се задържиш на трона, остават за следващите поколения. Ако "Библията" ни учи на доброта и смирение, то "Владетелят" е пълната противоположност. Книгата сама по себе си е библия за успешен владетел, във всяко едно направление. Макиавели определено е разпалвал духовете векове наред след като в психологията е въведен термина - Макиавелизъм, което означава човек, който си служи с хитрост и манипулиране за постигане на цели. Малко хора знаят, че семейният герб на Макиавели е кръст с пирони. Подходящ символ за човек смятан за "антихрист".

Според мен, той е не толкова жесток, колкото реалист. Работил и живял във времена на подлост и задкулисие, няма как на личност с такава проницателност и отлични анализаторски качества да не му направи впечатление, че реалността с прокламациите на църквата с добродетелите не се връзва. Напротив, за да бъдеш успешен днес и утре трябва да се ръководиш именно от максимата - Как да се научиш да не си добър и милостив. Какво пише по този казус: "Остава да разгледаме какви трябва да бъдат отношенията на владетеля към поданиците и приятелите му. Този въпрос е бил обсъждан от мнозина и се боя, че някой може да ме обвини в самомнителност, задето дръзвам да го разглеждам под нов ъгъл. Аз смятам да пиша нещо полезно за онези, които разсъждават реално, и затова ще се придържам към обективната истина на нещата, а не към фантазиите. Не може да се отрече, че мнозина са си представяли княжества и републики, които никога не са съществували. Разликата между действителността и идеала е толкова голяма, че който пренебрегва това, което правят всички, заради онова, което трябва да се прави, може да се провали. Който иска да бъде добър във всичко сред хора, които не са добри, се обрича на неизбежна гибел. Владетел, който иска да запази властта си, трябва да се научи да не бъде винаги добър. С други думи, да преценява и да постъпва според изискванията на момента."

Всъщност като се замисля тези съждения толкова много приличат на едни други примерно на Чарлз Дарвин произлезли от теорията му" За произхода на видовете", която гласи, че не най - силните, нито най - интелигентните оцеляват, а най - гъвкавите, най - приспособимите към променящата се среда, която ни заобикаля. Каква гениалност прозряна 300 години преди Дарвин. Какво пише още по този въпрос Макиавели:

" В заключение ще кажа, че ония владетели, които не успяват да се приспособят, успяват само тогава, когато начинът им на действие отговаря на изискванията на времето и, разбира се, когато не отговарят, се провалят."

Мисля, че спокойно можем да сложим знак за равенство между двете тези.

Творбата е единствена по рода си и по отношение на вътрешно организационните процеси в една държава и не само. Ето какво мисли авторът по този въпрос:

"Когато владетелят живее в ново завладяна държава, има възможност да наблюдава как се раждат безредиците и веднага може да вземе мерки за потушаването им. В противен случай той научава за тях, когато те са взели такива размери, че вече е невъзможно да се намери някакво средство за предотвратяването им. Когато владетелят живее в новоизвоюваната страна, тя не се ограбва от упълномощените да управляват от негово име. Новите поданици са доволни, че могат да се обръщат за помощ непосредствено към владетеля и ако желаят да му бъдат верни, имат повече причини да го почитат или да се боят от него. Ако чужденецът пожелае да нападне страната, присъствието на владетеля му вдъхва известна боязън, защото е много мъчно да бъде завладяна, когато владетелят живее в нея."

Прочитайки тези редове веднага се сетих, че моделът, който е задал е универсален. Погледнато от бизнес гледна точка не са малко компаниите, които са фалирали точно поради този факт, че собственикът е делегирал права на друг човек и в последствие се разбира, че е твърде късно за възстановяване на щетите, че клиентите са изгубени и името на бранда е съсипан.

Какво мисли Макиавели за съдбата и късмета и дали те са достатъчни да бъдеш лидер?

"Знам, че мнозина са вярвали и вярват, че нещата в света се направляват от съдбата и Бога по такъв начин, че хората със своето благоразумие са безсилни да ги изменят. И е по-добре да се оставят в ръцете на съдбата, вместо напразно да се мъчат да ги предотвратяват или изменят. В наше време това мнение се поддържа още повече, защото станаха и стават всеки ден големи промени, въпреки всяка човешка предвидливост. Дори и аз самият, когато съм размишлявал за тези промени, съм склонен да приема това мнение. Все пак, понеже нашата свободна воля не е мъртва, мисля, че съдбата има дял върху половината на делата ни и че другата половина, или приблизително толкова, управляваме ние."

За Макиавели добрият владетел е обученият, подготвеният от към знания и физическа мощ и независимо от това какво ще му поднесе съдбата да справи, да устои на бурите.

Колкото пъти и да препрочитам този диамант в литературното творчество, откривам все нови препратки на съжденията му. Ще завърша с най - любимия ми откъс от книгата: "Владетелят трябва да се стреми да се прослави като милостив, а не като жесток, но да внимава да не прилага зле милосърдието си."

Живей в баланс и в мир със себе си!

Весела Манолова