20 сент. 2007 г., 20:06  

Ехото... 

  Эссе » Любовные, Философские, Личные, Другие
1255 0 2
1 мин за четене
Невероятен феномен! Най-чудното и хубавото е, че можеш да си го създадеш и без необходимите природни условия...
Не бях се замисляла досега, че ехото може да бъде безкрайно дълго... Толкова дълго, колкото отеква в душата ни... Понякога улавяме съвсем фини вибрации, които завинаги остават и възпроизвеждат ехото от най-съкровените ни емоции... А интензитетът на усещанията ни кара отново и отново да потръпваме... И всеки път с нова сила и потребност. Ехото е отражение на нашата същност. Пуснал си нещо и то се връща като бумеранг при теб, при това многократно... Остава само да се отпуснеш и да полетиш... В разтворените простори с ехото...
Е-хооо...
Да издигнем света си до красотата –
в шепа лятно море, в смях на дете,
в съзряна дъга, в глас на щурче!
Е-хооо...
© Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??