Sep 20, 2007, 8:06 PM  

Ехото... 

  Essays » Love, Phylosophy, Personal, Others
1295 0 2
1 min reading
Невероятен феномен! Най-чудното и хубавото е, че можеш да си го създадеш и без необходимите природни условия...
Не бях се замисляла досега, че ехото може да бъде безкрайно дълго... Толкова дълго, колкото отеква в душата ни... Понякога улавяме съвсем фини вибрации, които завинаги остават и възпроизвеждат ехото от най-съкровените ни емоции... А интензитетът на усещанията ни кара отново и отново да потръпваме... И всеки път с нова сила и потребност. Ехото е отражение на нашата същност. Пуснал си нещо и то се връща като бумеранг при теб, при това многократно... Остава само да се отпуснеш и да полетиш... В разтворените простори с ехото...
Е-хооо...
Да издигнем света си до красотата –
в шепа лятно море, в смях на дете,
в съзряна дъга, в глас на щурче!
Е-хооо...
© Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??