Sep 20, 2007, 8:06 PM  

Ехото... 

  Essays » Love, Phylosophy, Personal, Others
1183 0 2
1 мин reading

                               

        Невероятен феномен! Най-чудното и хубавото е, че можеш да си го създадеш и без необходимите природни условия...

        Не бях се замисляла досега, че ехото може да бъде безкрайно дълго... Толкова дълго, колкото отеква в душата ни... Понякога улавяме съвсем фини вибрации, които завинаги остават и възпроизвеждат ехото от най-съкровените ни емоции... А интензитетът на усещанията ни кара отново и отново да потръпваме... И всеки път с нова сила и потребност. Ехото е отражение на нашата същност. Пуснал си нещо и то се връща като бумеранг при теб, при това многократно... Остава само да се отпуснеш и да полетиш... В разтворените простори с ехото...

 

        Е-хооо...

        Да издигнем света си до красотата –

        в шепа лятно море, в смях на дете,

        в съзряна дъга, в глас на щурче!

        Е-хооо...

                                            © Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??