denissa (Дениса Деливерска)
44 824
17 июн. 2009 г., 00:01

Епикриза 

  Эссе » Личные
2031 0 20
1 мин за четене

Тя е толкова чепата... Тя се люшка между доброто и злото, между лъжата и истината, между реалното и виртуалното като пъпчив тинейджър в опит да съзрее... Тя е адски екстранеординерна, далеч от всякакви широки рамки или пръскащи се по шевовете от теснотия шаблони... Тя е неконвенционална, дива като живак и бясна като пуканка... нежна като сърцето на влюбен поет и мразеща до смърт. Създава милион неща, радва им се мимолетно като дъх на еднодневка и разрита всичко това само за миг с гръм и трясък... Тя е ту креативна и еуфористично съзидателна, ту разрушителна като торнадо! След кратък бяс руши мостове и взривява пътища след себе си само за миг, после съжалява и пак започва да твори с лепкави паяжини от добри намерения всичко онова, което е разритала! Не познава концептуализма, прави всичко със замах, а когато излезе от хипнозата на вдъхновението, дълго се чуди как е успяла да намери в дълбините на петмезеното си съзнание тези средства, за да изрази емоцията си... Тя ту преживява катарзиси, бори се с имагинерни заплахи, държи се ту императивно и неуравновесено, обвинява целия свят за неуспехите си в изблик на характеропатия, ту звучи невероятно кристално, чисто и разумно... Вечно е влюбена, а все бяга... Звучи ту цветно като разбити слънчеви парченца калейдоскоп, ту се дави в пустош и сивота, отричаща всичко и всички... Страх и безумие се бият, вплетени в кървава схватка с надежда и любовно опиянение в нея. Тя е толкова чепата... Душата ми!

© Дениса Деливерска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "В кървава схватка с надежда и любовно опиянение, душата ти ще съзрее...". Честит 8-ми март!
  • Да, душа...На Жена!
    Имайки пристрастия към прозата, ще ти кажа, че това есеистично-импресионистично-психологическо откровение, според мен не е само твое преживяване - Очевидно много успешно и интересно си вплела мислите и чувствата на много Амазонки... Да са ни живи и здрави! ! Наистина ми хареса...
  • Ха-ха, ухили ме!
    Дал Бог всекиму!
    Да ти се връща мъжагата!
  • Виж сега, все ми се чини, че имаш нужда от здрав мъжага, който да те събужда по няколко пъти вечер и душата ти ще се смири. В момента просто това ти липсва... /само не знам дали ги има още тези мъжаги/.
  • Явно имате и леко перверзен вкус, тези дето ме харесвате, ха-ха
  • Какво от това, че си чепата.Ние и такава си те харесваме.
  • На тоя пък зарчето му е било чепато...
  • "Защото хвърлях цял живот калъч,
    а зарчето се шмугна под килима,
    и мен ще ме прониже слънчев лъч,
    а после вече няма да ме има."
    Валери Станков не мисли така.
  • Може, ама това тук не ти е таблааааааа... :-Р
  • Сорбус, малко ти беше бой на табла!!!
    Ще те обзаведа с толкова визи за Марс, че ще съжалиш, че въобще си се обадил!
    vivian81, вероятно като по-сведуща от мен по отношение на собствената ми душа би ми казала и откъде съм го преписала?
  • Чепата душа? Хмъ! Чепата глава по-скоро... Двете са различни неща :-Р
  • На мен пък много, ама много ми хареса!!!! Много приятен стил ...поздрави и шест от мен
  • Не ми хареса,съжалявам звучи ми много изкуствено и преписано..
  • В.,мирен!!!, щот` от днес заради мъжки сексизъм сме разделени на два лагера и току-виж ти скочат ято вакханки и ти избодат очите! Тогава с удоволствие би предпочел бъгясалия си комп пред перспективата да ти отреже някоя бойна амазонка... езика! :D
    (Справка - "Какво искат жените?" при Greg )
  • Поздрави! Май няма да ми заразяваш компа с вируси а?
  • Хареса ми, браво!
  • Ха-ха, права си, Белла - сещам се за едно хитро циганче,което преди време каза:
    "Какоо - ти имаш прекрасна душа! Кога ще излезе и аз да я видя?"
  • Ей, вярно много чепата тази твоя душа Като изключим това едно голямо браво от мен.
  • За "окото на бурята " ли ми говориш?
  • Моята е с тиха повърхност, но силни разнопосочни подводни течения, потопените в нея биват разчленявани, разкъсвани на съставните си атоми и... анализирани. Някъде там дълбоко, под бушуващия ад, се намира спокоен оазис, пълен с невероятен живот. Бликат горещи извори, около които растат колонии от фантастични създания, между тях се стрелкат невероятни, светещи, мигащи и преливащи във всички цветове риби-мисли. Някои са миролюбиви, но изглеждат страшно, други изглеждат дружелюбно но са опасни хищници. Уви, малцина са зървали този свят, само за миг, а още по малко са оцелявали.
Предложения
: ??:??