13 мар. 2007 г., 16:31
2 мин за четене
Посърнало листо се откъсна от клона на дървото и бавно полетя надолу, натежало от дъждовните капки. Дъждът ръми равномерно и спокойно, смесва се със сълзите и земята жадно го изпива. С всяка своя крачка се чувствам все по-самотна и предадена; с всяка моя крачка пада по едно листо, умира по един спомен. Никога до сега есента не бе ме карала да се чувствам нещастна. Дори напротив - възхищавах се на пъстрия подвижен килим, без който асфалта изглежда така скучен! Сега ми е мъчно за листата, за красивите моменти, в които бяхме заедно. Всичко ми напомня за теб: хладният вятър, който си играе с влажната ми коса; ситните капчици, които целуват лицето ми; есенното слънце, което плахо се усмихваше, докато не го скриха мрачните облаци...
Преди оприличавах листата на весели пламъчета, а сега са придобили цвета на гаснеща жарава. Къде е огънят в теб? Къде е топлината, с която ме обгръщаше? Няма ги? Заминаха заедно с лятото... Сега усещам само хлад, ледено безразличие. Не, не искам да живея така - о ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация