Етика на успеха

          Ако се огледаме наоколо, ние ще видим, че около нас е пълно с преуспели хора - лекари, учители, инженери, научни работници, хора все с престижни и уважавани професии. Други са поели по пътя на бизнеса, усъвършенстват своето професионално майсторство или създават  добри семейства. Всички с интерес следим професионалното израстване на певци, спортисти и музиканти. Ако запитаме, обаче, тези хора дали чувстват себе си успели, дали са щастливи, малка част от тях ще ни отговорят утвърдително. През изминалото лято бе публикувано в пресата едно международно изследване на тема „Щастливи ли сте?". От това проучване видях, че по- малко от 1/3 от българите се чувстват щастливи, което ме навежда на мисълта, че малка част от хората имат самочувствието на успели. Смятам, обаче че не винаги успехът и щастието вървят ръка за ръка. Скоро гледах научно популярен филм за проекта „Манхатън". Изключително впечатление ми направиха думите на директора на проекта - Робърт Опенхаймер. Виждайки експлозията на атомната бомба над Хирошима, Опенхаймер цитира 32-стих на единадесетата глава на Бхагават гита „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете" Същият този Опенхаймер е бил изключително доволен от големия си успех на учен и директор на проекта, от това, че ще допринесе много, със своята работа, за края на войната. Но в същото време, още при експлозията на първата атомна бомба се е почувствал виновен и нещастен за смъртта на хилядите хора и за началото на ядрената надпревара в света. Всеки от нас, още в най-ранна детска възраст се стреми да успее в училище, в спорта или да получи одобрението и подкрепата на родителите си. Макар и неосъзнато, това е нашият първи стремеж към успеха. Ако мислено се върнем в миналото си, ще видим, че нашият живот е може би един низ от последователни успехи и неуспехи, някой път по-големи и значителни, а друг път по-малки и незначителни. Големите успехи трасират нашия път в живота, запомнят се и ни създават самочувствие на успели хора. Обикновено човек успява в своята любима област и в познатите на него неща. Вероятно си поставя такива цели за изпълнение за които е подготвен. А другото е само мечти и то по-често неосъществени. Успехът - това е най- положителният отговор на въпроса „Какво представляваме?"

Но всъщност какво е успехът?

         Думата Успех има латински произход, spes - очакване, надежда. А според тълковния речник значението ù е: постигане на цел, прогрес, обществено признание, одобрение, прослава, степен на овладяване на знания, изразена в оценки, победа, слава.

Синонимите пък са: сполука, постижение, достижение, придобивка, резултат, напредък, развитие, подобрение и др.

         Още древните философи ни учат, че да постигнем успех е нужно трудолюбие, ум и смелост.

         Плиний Стари се спира в своите трудове на успеха, като осветлява темата, главно от военна гледна точка (военни успехи). Разглеждат се също така и успехите свързани с литературата и изкуствата. В по-ново време философите разработват темата за успеха, като я свързват с образованието и обучението на подрастващите. Например Жан Жак Русо в книгата си „Емил или възпитанието" говори за успехите в областта на обучението и възпитанието на децата. По-късно, автори като  Ерих Фром (XXв.) в книгата си  „Изкуството да обичаш”  говори за успеха и правилата на неговото постигане, като засяга въпросите за дисциплината и самодисциплината, самообразованието, също така говори за търпението в овладяване на изкуството. По-нататък  Фром говори за още две качества, които трябва  да притежава съвременният човек. Това са концентрацията и всеотдайността. Той смята, че днешният човек се е превърнал в потребител, готов да изгълта всичко, а малко от хората са готови да дадат на околните нещо (песен, картина, книга и др.). Само когато  човек дава нещо на другите, тогава може да бъде считан от тях за успял. Наполеон Хил смята, че успехът идва първо в съзнанието. Джон Кехол казва „Съзнанието твори действителността, а ние творим съзнанието си”. Ако в нашето съзнание ние сме си програмирали успех и пътя, по който да го постигнем, той непременно ще се случи. Почти всички автори ни съветват да обърнем гръб на завистта, гнева и страха, да не хленчим, защото хленченето е досадно за другите и пагубно за нас. И това, че ние със сигурност постепенно се превръщаме в това, което смятаме, че сме. Няма тайни за успеха, както няма и рецепти. Ако един човек успява по един начин, то този начин е напълно неприложим за другите хора. Остава ние да изберем пътя, по който да вървим и да стигнем до успеха, но този път трябва самите ние да построим.

         За всеки от нас успехът е различен. Всеки има свой връх в живота, на който мечтае да се качи. Той се измерва по-скоро с личното усещане за успехи, а от друга страна с усещането на околните за този успех. Много често се говори, че в областта на културата и изкуствата, за да постигнеш успех, са нужни две неща - 5 % талант и 95 % труд. Аз смятам, обаче, че не само в тази област са нужни талант и труд, а във всички области от живота. Всеки човек се ражда с някакъв талант, но за да успее с него, той трябва първо да го открие. Да работи всекидневно и упорито, за да го развие. Когато говорим за нашите успехи или неуспехи, ние непременно се сравняваме с околните, търсим къде сме спрямо тях. Ако процедираме по този начин, никога няма да сме удовлетворени, защото винаги ще има такива, които са зад нас и други, които са пред нас. Ако вземем за мерило тези, които са зад нас, ние ще се чувстваме може би успели, а ако мерилото ни са тази, които са пред нас, ние ще се чувстваме неуспели и дори нещастни. Затова мисля, че най-точната мярка за нас самите сме самите ние. Какво сме били вчера, какво сме днес и какво ще бъдем утре. Като правим това сравнение със себе си, ние най-точно определяме какви сме сега, каква цена сме платили за това и какви усилия трябва да положим, за да бъдем такива, каквито искаме да сме. По пътя на успеха ние непременно ще срещнем трудности, те не трябва да ни отчайват, а да ни мобилизират, за да ги преодоляваме, като преодоляването им е част от успеха и самия успех. Трябва да имаме предвид, че успехите не идват бързо и лесно, а са един дълъг, изпълнен с труд и много открития, път. Преодолявайки трудностите на този път, ние ще опознаем  и себе си. Ще видим на какво сме готови, за да успеем. Ще успеем да натренираме нашите представи и преценки за това кое е възможно в този живот и кое не е. Ще опознаем собствените си сили и ще знаем с какви трудности можем да се преборим. Голяма част от неуспелите хора не успяват, не защото са некадърни, а защото са страхливи, страх ги е да скочат в неизвестното. Пишейки тези редове, си спомням думите на моя учител, когато бях в началните класове, учихме приказката за „Грозното патенце”, той ни говореше за страховете, които изпитва грозното патенце, особено внимание отделяше на това, че то е преодоляло най-големия си страх и е прескочило оградата в неизвестното. Ако човек успее да преодолее този страх, неминуемо ще се заеме със значителни неща и ще успее. Наред с преодоляване на тези страхове човек трябва да проучи и да познава толкова добре работата, с която се захваща, така, че да може да прецени рисковете, които го очакват. Не на последно място според мен е способността ни да раждаме идеи и умението да ги разработваме и осъществяваме.

         Накрая на работата си искам да се спра на въпроса „Защо избрах да разработвам точно тази тема?”

         Като всеки човек и аз искам да успея в живота, а за да успея, на първо място са нужни знания как да направя това. Какво всъщност е успехът? Какво мислят другите за него? Смятах, че разработването на тази тема ще ме научи как да успея, ще ме накара да прочета много неща и над много неща да се замисля. Сега с удоволствие констатирам, че съм постигнала това, което желаех. Разработвайки темата за Успеха, смятам, че постигнах един малък успех по пътя си към успеха.