10 дек. 2007 г., 14:22

* * *

Эссе

1.4K 1 0

Ти ли ще бъдеш тази, която днес ще ми съсипе деня и нощта?!
Ти ли днес ще меоставиш с плачещи очи и викащо от болка сърце?!
Ти ли тази вечер реши да ме нараниш?!
Ти ли искаше да ме разплачеш?
Ти ли пожела да те оставя?!
Това ли искаш наистина, мила приятелко!?
Това ли?!
Получаваш го!
Съжалявам, че те притесних!
Обичам те!
Прости ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Эссе 3.2K 5.0

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Эссе 2.1K 5.0

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Эссе 2.3K 5.0

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Эссе 2K 4.5

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Эссе 3.1K 5.0

Когато бях овчарче 🇧🇬