Dec 10, 2007, 2:22 PM

* * *

  Essays
1.4K 1 0

Ти ли ще бъдеш тази, която днес ще ми съсипе деня и нощта?!
Ти ли днес ще меоставиш с плачещи очи и викащо от болка сърце?!
Ти ли тази вечер реши да ме нараниш?!
Ти ли искаше да ме разплачеш?
Ти ли пожела да те оставя?!
Това ли искаш наистина, мила приятелко!?
Това ли?!
 Получаваш го!
Съжалявам, че те притесних!
Обичам те!
Прости ми!

                                                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звездичка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...