Завистта е страшно нещо! Особено когато е смесена със злоба, тя е в състояние да помете всичко наоколо. Първият съгрешил на небето, като завидял на величието на Бога, озлобял и се възгордял, въставайки срещу Него, бил Денница или сатана. Завистта е вид мъка, причинена от благосъстоянието на други, смятал Аристотел. „Наполеон Бонапарт завиждал на Юлий Цезар, Цезар завиждал на Александър Велики, а Александър навярно завиждал на Херакъл, който е митичен герой“, писал английският философ Бъртранд Ръсел. Завистта може да завладее всекиго, независимо от неговото богатство, добродетели и успехи в живота. Психологията на завистта е тема, която може да се разгледа от различни аспекти, но за мен особено са интересни примерите от Библията, които всеки може сам да открие, когато я разгърне. В тях има различни ситуации и случки, полезни за поучение. Да се опитаме да помогнем на онези, които са попаднали в примките на завистта, както и на себе си, и ако успеем, тогава сме се доближили още повече да Бога.

Ап. Павел заръчва на учениците си по-скоро да търпят, отколкото да вършат неправда 1 Кор. 6:7. Завистта накара хората да презрат родното място на Христос, четем в Йн. 1:46. Въпреки че Христос беше като всички обикновен човек, при него изпратиха не някакви незначителни хора, а слугите на Ирод. Въпросът, отправен към Йоан Предтеча „Ти кой си?“, е провокиран отново от завист. Какъв отговор можем да дадем, когато ни задават въпроси, в които улавяме завист, злоба или лицемерие? По примера на Йоан Кръстител не трябва да отговаряме директно, а да потърсим Божията мъдрост. Йоан Кръстител отговори, че е глас в пустинята Йн. 1:22-23, като изповяда, че не е той Помазаникът. Нека да бъдем гласове в пустинята за завистниците, простотията и невежеството, устремили се да впримчат или оплетат. На подмолните ласкателства от страна на завистливите хора, които целят да провокират гордостта и самоизтъкването у нас, единственото решение е да посочим към Христос, както Йоан Кръстител посочи, че след него върви друг, след него идва друг. Ако се вържем и отвърнем на завистта, като изтъкнем себе си, издигайки на пиедестал егото си, нищо няма да постигнем, освен самодоволството на подателя или на тези, които точно това са целяли. Защо да помагаме на злото да извърши деянието си, вместо да се съюзим с Духът на Истината и Мъдростта. Знаем кой стои зад стратегиите на завистта и кой подтиква към гордост, самовлюбване, егоизъм и нарцисизъм?

Можем ли да помогнем на завистливите хора да бъдат свободни от завистта си? Да, ако посочим Христос и насочим тяхното внимание към Светлината на Света, Който ще освети всяка една тъмнина! Завистта е израз на нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие, защото е засенчено от това на другите. Завистта подтиква към едно безкрайно сравняване с другите, което е нездравословно и пагубно. Единственият модел на подражание за нас християните трябва да бъде Христос и Той е Този, с Когото трябва да се сравняваме в смисъла на духовното израстване. Завистта пречи на духовното израстване, на взаимоотношенията ни с Христос и с най-близките. Ако я идентифицираме в нас, независимо под каква форма и в какво количество, трябва да я изкореним колкото се може по-бързо. Никой не е застрахован от завистта. Все някога сме се въвличали в завист съзнателно или несъзнателно, благородно или не, но дали си признаваме това и пред кого е друг въпрос? Без признание няма покаяние, няма освобождение, няма промяна. Самата аз съм била жертва на завистта и знам какво е чувството, особено когато приятел действа към теб със завист. Неописуемо болезнено е. Първо, защото те предават – а завистта е форма на предателство когато е извършена от най-близките или приятел, второ, защото в този момент ти губиш доверието и приятелството се разрушава. Най-близкият човек, разбираш, че е станал враг. Защо допуснах толкова близко човека до себе си и му се доверих, защо той след това използва всичко срещу мен? На тези въпроси отговор няма. Забивали са ми ножа на завистта в гърба и последствията са необратими, никога не се е връщало това съкровено приятелство, което е било, колкото и да съм се опитвала да направя всичко възможно, за да се възстанови. Когато съм разбирала и съм идентифицирала завистта у приятелите си, никога не съм успявала да спра техните действия, подтикнати от злото. Питала съм се с какво ги съблазних толкова, че да се поддадат на завистта. Защо приятелството и доверието се оказват толкова слаби пред гилотината, наречена завист.

Набере ли скорост, завистта е като лавина и повлича всички ценности и най-вече доверието. Трудно е да помогнеш на човек, който е впримчен в завистта и действа подтикнат от нея към теб или към другите. Трудно е, когато си едновременно жертва, която трябва да се защити и едновременно те боли, защото човекът, който действа по този начин, не е случаен и не ти е безразличен. Всичко може да се разруши, когато дойде завистта - приятелства се разрушават заради завистта, взаимоотношения, връзки, семейства, общества и църкви. Аз също съм се улавяла в завист и тогава спирам да правя каквото и да било, докато не изчистя и възстановя душата си от тази зараза. Отделям време колкото е необходимо, за да изкореня завистта и да се покая, молейки Бог да ме изчисти, докато не остане и капка от тази отрова. Винаги проверявам себе си за този паразит и знам, че проверката помага, защото Бог желае да живеем в мир със себе си, в мир с другите и в мир с Него. Завистта изважда душата от състоянието на мир, разрушава и отклонява от истината, променя целия светоглед и съзнание на човека. Благородна завист няма, тя е същата отрова, но под друго име. Проверявайте себе си, дали завистта не се е промъкнала някъде или в някоя от сферите на живота ви, в някой от взаимоотношенията ви. Не, никой не е такъв човек! Ти не си! Той не е! Тя не е! Аз не съм! Но все пак провери!