13 мар. 2024 г., 19:50

Глас на един, който вика в пустинята 

  Эссе » Другие
174 2 17
1 мин за четене

В продължение на 400 години до народа на Израел не достига послание от Бога. С края на служението на Малахия Божият глас замлъква и за юдеите настъпва трудно време, защото там, където няма пророческо откровение, сърцата на хората закоравяват. И тогава, след векове на мълчание, в пустинята се появява странен човек, със странно облекло, странни кулинарни предпочитания и най-важното – странно послание. Човек, който нарича себе си Глас на един, който вика в пустинята.


Този необикновен проповедник върши още нещо необикновено – той не ходи по площадите или по пазарите, нито свиква пресконференция, за да популяризира идеите си, а се появява там, където рядко стъпва човешки крак. И започва да вика, вместо да говори нежни слова, които да галят ушите на слушателите. Хората се стичат при него отвсякъде – от Ерусалим, от Галилея и Йорданската околност, а той решава не да се ласкае, а да говори истината, дори с цената на това да обиди аудиторията си. Нарича юдеите „рожби на ехидна“ и ги предупреждава да не разчитат на етническата си принадлежност, а да се стремят да разпознаят и последват Божия Агнец, Който носи греховете на света.


Гласът на един, който вика в пустинята не е загрижен за собствения си имидж, защото желанието му да изпълни мисията, поверена му от Царя на царете, е смисълът на неговия живот. По тази причина, за разлика от повечето публични фигури, той копнее „да се смалява“, докато Божият Син „расте“.


Човекът, облечен в камилска козина и препасан с кожен пояс, не се страхува от политическия елит, а напротив – изявява смело политическото си послание, в което посочва моралната развала, корумпираща висшите етажи на властта. И затова губи живота си. Но животът му не е изгубен, защото той извършва най-важното дело – посочва на хората Божия Агнец.


Този човек е Йоан Кръстител. Той носи върху себе си пророческия Дух на Илия и ние, хората от църквата, трябва най-сетне да осъзнаем, че отчаяно се нуждаем от Него, защото това е същият Онзи Дух, Който смекчава сърцата да търсят Божията воля.
 

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментарите LATINKA-ZLATNA, Ranrozar (Стойчо Станев) и Елиза13 (Мария)
  • Благодаря, smelo_sarce (Явор Костов)!
    Бъди здрав и благословен!
  • На всекиго намираше за утеха да каже истината на висок глас:едни благоговееха за словото Му,а други Го осъждаха,че е дръзнал да говори за нея свободно,без да пести от нея!
    Поздравления за есето,Явор!🙏
  • „Човекът, облечен в камилска козина и препасан с кожен пояс, не се страхува от политическия елит, а напротив – изявява смело политическото си послание, в което посочва моралната развала, корумпираща висшите етажи на властта. И затова губи живота си. Но животът му не е изгубен, защото той извършва най-важното дело – посочва на хората Божия Агнец.“
    С удоволствие те чета, Явор.Поздравления!
  • А вие имате в жилите ангелска кръв....
  • Да, явно сръбска кръв тече във вашите вени. И добре владеете езика.
  • Да, много по-добре е човек да е като сърбите: "Сакам да питам, ама отговорот да биде Да"...
  • Да, г-н Ананиев, хубаво е и човек да не е арогантен, особено когато се прави на критик.
  • Да, хубаво е човек да е честен. Особено когато се прави на проповедник....
  • Хубаво е човек да е честен. За пророческия дух на Илия можете да прочетете в Лука 1:17.
  • ОК. Просто ми се искаше да отбележите и че е уязвим, а не само, че "носи върху себе си пророческия Дух на Илия". Хубаво е човек да е честен....
  • Уязвимостта не е само резултат от тежките затворнически условия, такива пред които Йоан Кръстите несъмнено се е изправил, но е и естествен резултат от воденето на вътрешни борби. Всеки човек, независимо какво е ял и къде е живял докато е бил на свобода (това е негов избор), преживява състояние на уязвимост тогава, когато е лишен от свобода.
  • Наричайте го както си щете, аз не го тълкувам, вие го тълкувате. Ако искате моето лично мнение - човек, който живее в пустиня и яде скакалци едва ли ще се уязви, защото е в затвор.....
  • Вие се изказвате, тълкувайки позицията на Йоан като разочарование. Тя е по-скоро уязвимост, защото в този момент е в затвора.
  • Не аз се изказвам, а Матей 11:3...
  • Г-н Ананиев, отново се изказвате неподготвен, но каква ли точно е причината...
  • Така посочва "Божия Агнец", че го пита директно: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“... Май нещо се е разочаровал.....
Предложения
: ??:??