„Голи са без книги всички народи”

„Една история е светът, самият живот - една книга,

на която има безброй прашни страници,

страниците са дните, прахта е страданието.

Светът се ражда непознат, сиромах на знание,

жаден за живот, хора вървят търсейки познание”.

Ето така в няколко реда мога да определя смисъла на живота и

човека, който иска да разбере всичко - що е свят, откъде идва той и накъде отива.

На днешно време за поколенията книгите са непознати, захвърлени в техните рафтове, стоящи там непокътнати, прашни, неосъзнавайки,че с всеки изминат ден погубват страница по страница от своя живот.

Нима това е времето - тъжни лица, непознат свят,

отчуждени сърца, погубен народ. Нима спасението е в това, че не знаем, не разбираме?

Според мен - Не!

Нима и да четат, биха осъзнали какво четат?

Нима със своето четене злият ще накара съвестта си да проговори

или ще ги запише, за да ги остави да четат други.

Лично аз не съм против книгите, но нима с книгите тайните ще бъдат разкрити,

нима би се разбрал смисълът на живота, нима на днешно време биха осъзнали какво е да си отиде всяка една страница от книгата, наречена живот?

Но за миг помислете, ако нямаше книга, откъде щеше да разберем, че всъщност доброто и красивите неща се случват в други светове - светът на приказките.

Откъде бихме разбрали развитието на човека и изобщо откъде идва?

Но нима времето се връща назад и човек потъва в своето не-познание,

нима е съгласен да остане като глух и ням,

да затвори в черната килия гласа на съвестта си

и никога да не търси спасение?

Книгата  винаги стои отворена, очаквайки топлите ръце да я обгърнат с нежност, а тя да отива от лист на лист и да е радостна, щастлива, че поне за миг отнася своя читател надалеч, съвсем надалеч от реалността, в един свят, където се учи доброто и в тях остава тя до вечността.

Но нима наистина са съгласни да затворят и да захвърлят книгите от тях надалеч

и да останат в душевната си голота и никога не позволят на познанието да проникне в тях като една малка тревичка, просто пуста и все така страдаща, неразбирайки света, неразбирайки любовта!

Милан Милев

26.05.2010