smelo_sarce (Явор Костов)
223 117
15 июн. 2022 г., 12:11

Границите на свободата 

  Эссе » Другие
1996 3 11
2 мин за четене

Граница като че ли е последната дума, която ни идва наум, когато разсъждаваме за това какво представлява свободата. Нали свободата затова е свобода, защото не трябва да има нещо, което да я ограничава? Така е, но само на пръв поглед; така е, но е много важен контекста, в който боравим с понятието. Темата за свободата някак си естествено ни отвежда в „абсурдите“ на Божието царство, защото има свобода, която причинява робство и „робство“, което всъщност е свобода.

 

Свободата е вътрешно състояние (резултат от вкореняване в Словото и в учението на Христос), което има външни проявления. Заради липсата на корен в същността на учението на Христос и непознаване на Учителя, когато свободата е преди всичко външна, то тя се превръща във фалшива религия. Днес много хора, парадирайки, че не са религиозни всъщност по фалшиво религиозен начин отхвърлят „границите“, които Бог е поставил в Словото Си. Истинското християнство е учение; то е структурирана истина; то е съдържание, носещо Живот, защото истинското християнство се съобразява със стандартите и логиката на Господа.

 

Ето един пример: с призива да влезем през тясната порта, Господ сякаш ни предизвиква да разсъждаваме за нуждата от ограничения. Пред нас има широка и красиво извезана врата, през която свободно можем да преминем, и една най-обикновена тясна порта; толкова обикновена, че е логично да бъде пренебрегната. Защо Господ иска да преминем именно през тясната порта? Отговорът на този труден въпрос е учудващо лесен.

 

Бог ни обича изключително много и ни предизвиква да направим правилен избор, защото Той знае точно какво има от другата страна на широката порта – същата, която примамливо ни подканя да минем през нея. Бог иска да повярваме, че единствено след тясната порта съществува истинска свобода – свобода, в която няма ограничения. А в свободата, която е след тясната порта няма ограничения, защото ограниченията на тясната порта са причината и егото, и грехът ни да не могат да преминат от другата страна.

 

Неограничената свобода е там, където е Христос; затова само Христос във нас (това, което Той е вдъхнал в сърцата ни) може да премине през тясната порта, за да се намерим на мястото на неограничена свобода. Бог е поставил ограниченията на тясната порта, защото много добре знае, че нашето его не може да понесе свободата. Необходимо е да се разделим с егоистичните си амбиции и намерения, защото само така можем да вкусим от истинската свобода. Само по този начин ще можем да преминем от другата страна на вратата – там където егото ни не присъства и не може да опорочи същността на свободата.

© Явор Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замислих се за това как съвестта ни ( Божият неписан закон в ума на всеки човек) ни държи като с юзди, за да не се юрнем с все сила към една гибелна "свобода", която би била напълно разрушителна за нас.
    Когато не бива потискана и пренебрегвана, развива себевладение.
    А себевладението пък, според мен, е основа на всяка истинска демокрация. Общество, на което гражданите не могат да се владеят, винаги го владее някой друг( предимно със сопата).
    Какво излиза? Че Божиите закони са най-доброто управление. И най- висшата форма на свобода, която започва отвътре и се разпростира навън.

    Неясни (все още) мисли, споделени на глас. Благодаря за есето.
  • Във философията на сатанизма, Аз-ът стои, най-високо - над понятията ''добро'' и ''зло'' и над Бога. Това е и философията на Ницше за свръхчовека. Същото е и в атеизма. Атеизма е част от сатанизма - негов плод и проявление. Това е богоборчество.
  • Его-то е латинското наименувание на Аз-ът. По отношение на добро и зло, Его-то е неутрално. Но в действителност неутрално положение няма. Ако нашият Аз е в съгласие с Бога и Истината е добро. Аз-ът доброволно се предава на божията воля и промисъл.
    Ако е в противоречие е гордост. Гордостта и противенето на Бога води до изкривяване на понятията добро и зло. Просто е.
    А тук, когато говорим за Его, обикновено го асоциираме с негативните Му проявления.
  • Говориш вече наизуст. Няма смисъл да ти отговарям.
  • А къде, Кривак, в православието пише, че гордостта е грях? Седемте смъртни гряха са измислени от католицизма. Изобщо много от нормите в християнството са измислени през вековете много след Христос и се оказва, че вместо нещо божествено, т.е. от Бога, религията е просто система от човешки правила. Иначе ми харесва мистерията и мистицизма в християнството, защото е древна религия. Но не съм съгласна с много неща.
  • Етото, Хел е другото име на гордостта. Егото е проявление на гордостта - то е самомнение, себелюбие, жажда за почести и слава... Егото не търпи критика, изобличение, не иска съвети, гневи се когато му се противорeчи... все неща характерни за гордостта. А гордостта е от дявола. Думата ''егоизъм'', призлиза от ''его''.
  • Не знам къде в християнството се споменава, че егото е грях. Есето повече ми прилича на будистка философия. Иначе ако става въпрос да се оттърсим греховната си същност от християнска гледна точка - добре. Но егото не винаги е нещо непременно лошо и водещо до грехове.
  • Благодаря за есето, smelo_sarce (Явор Костов)!
  • Границата е Исус - елате след мен и аз ще ви направя свободни!
  • И аз мисля, че свободата е вътрешно състояние на душата. Не мисля, че човек трябва да забрави амбициите си, желанията си, защото едно безцелно съществуване е празно и безсмислено.
    Беше ми интересно.
  • Да, истинската свобода има цена. „Необходимо е да се разделим с егоистичните си амбиции и намерения, защото само така можем да вкусим от истинската свобода“. Адмирации за контракултурното есе, Явор.
Предложения
: ??:??