Ние, хората, често правим грешки. Понякога по-малки, понякога по-големи, но по-важното е как те се отразяват на живота ни.

         Сега ще ви разкажа за най-голямата си грешка. Всичко започна, когато бях на 17. Влюбих се. Отначало не вярвах, че е истинска любов, защото мислех, че съм  прекалено млада, за да изпитвам такова силно чувство. Той беше на моите години, дори от скоро бяхме в един клас. Всичко вървеше по мед и масло. Не съм и мечтала да е по-перфектно. Беше моят принц на бял кон, а аз бях неговата единствена принцеса. След време всеки представи другия на родителите си и станахме едно голямо семейство. Никога не се бях чувствала така щастлива. В очите му намирах всичко, от което се нуждаех и дори повече. Бяхме заедно две прекрасни години. Но тогава, миналата Коледа, всичко се сгромоляса. Беше толкова неочаквано, че не можах да го обясня дори на себе си. Мислех, че е просто някоя от нашите малки кавги, но грешах. Казах му много лоши неща, неща, които дори не смятах за истина. Единствената ми цел беше да го нараня, защото и аз се чувствах наранена. Оставих го, а когато поисках да се върна, вратите му бяха затворени за мен. Бях съсипана. Животът ми се превърна в кошмар. Всичко стана безмислено за мен. Просто си седях вкъщи и плачех ли, плачех. Превърнах се в призрак. Майка ми и приятелите ми ме подкрепяха безрезервно, но и те знаеха, че вече нищо няма да е същото.

         Сега, след година, все още мисля за това. Болката намалява на моменти, но все още е там, в разбитото ми сърце. Не съм същият човек. Загубих пламъка в очите си, спрях да обръщам внимание на малките неща в живота, както правех преди, смея се, но не съм щастлива.

         Отново е Коледа. Хората ходят насам-натам и се подготвят за прекрасния празник. Празникът, който ми беше любим и който ми донесе толкова много болка. Седя сама с празната си душа и си мисля какво щеше да стане, ако не бях такава глупачка и си бях затваряла устата. Питам се хиляди въпроси без отговори: за неговата любов, за моята... И все още не знам кога ще престана.

         Ние, хората, често правим грешки. Понякога по-малки, понякога по-големи и понякога те могат да съсипят живота ни. Ето защо трябва наистина хубаво да мислим, преди да направим нещо, ако не искаме да загубим не само близък човек, но и себе си.